Стивен Кинг - Доктор Сън

Сълзите, проклетите сълзи все пак рукнаха, но след като беше направил решаващата стъпка, нямаше връщане назад. Избърса ги с опакото на свободната си ръка и продължи:

— Помните ли какво гласи един от Обетите? „Няма да съжалявам за миналото, но и няма да затварям вратата към него.“ Може да ви се стори богохулствено, обаче тъкмо това правило е пълна глупост и е позор за иначе вярната и точна Програма. Разкайвам се за много свои постъпки, но е време да отворя вратата… колкото и да не ми се иска.

Хората в залата наостриха уши. Дори двете жени, които раздаваха картонени чинийки с пица, застанаха на прага на кухнята и се загледаха в него.

— Малко преди да зарежа алкохола, се събудих до жена, с която се бях запознал в някакъв бар. Бяхме в нейното жилище — мизерна дупка на човек без средства, сломен от съдбата. И аз бях като нея, навярно и двамата бяхме в град Фалит поради една и съща причина. И вие я знаете. — Той сви рамене. — Започнеш ли да пиеш, спукана ти е работата. Отначало бутилката ти отнема малко, после още малко и накрая всичко. Онази жена се казваше Дийни — другите подробности за нея съм забравил, но името й помня още… Облякох се и си тръгнах, но преди това й откраднах парите. Оказа се, че все пак тя притежава нещо, което аз нямам — докато ровех в портфейла й, се обърнах и видях сина й. Момченце с провиснала от урина пелена. Предишната вечер с жената бяхме купили кока и прашецът още беше на масичката. Малкият го видя и се пресегна да си вземе. Помисли си, че е захар.

Дан отново си избърса сълзите.

— Сложих коката по-далеч, та момченцето да не я достига. Не беше достатъчно, но само това направих. После пъхнах в джоба си парите и се изнизах. Готов съм на всичко, за да върна лентата назад и да поправя стореното. Само че е невъзможно.

Жените, които раздаваха пиците, се върнаха в кухнята. Няколко души си погледнаха часовниците. Нечии черва закуркаха. Докато гледаше стотината души в залата, Дан разбра нещо невероятно: не се отвращаваха от постъпката му и дори не бяха изненадани. Чували бяха и по-страшни признания. Някои бяха извършили по-големи прегрешения.

— Ами… това беше — промърмори той. — Благодаря, че ме изслушахте.

Преди да му заръкопляскат, ветеран от седящите на последния ред се провикна, задавайки традиционния въпрос:

— Как го постигна, Док?

Дан се усмихна и отговори по традиционния начин:

— С търпение и с воля.

Ометоха пицата и шоколадовата торта, украсена с голямо XV, казаха молитвата „Отче наш“ и сбирката приключи. Дан хвана под ръка Кейси и му помогна да стигне до колата. Времето беше отвратително — валеше дъжд, примесен със сняг.

— Пролет в Ню Хемпшир — кисело промърмори Кейси. — Каква прелест!

Дан задекламира:

— Дъжд вали и мръсотия плиска, ах, как вятърът притиска! Автобус поднася и до кости ни наквася, проклет да си, пей!

Кейси се ококори:

— Сега ли го съчини?

— Не. Написал го е Езра Паунд. Кога ще престанеш да се влачиш като пребито куче и ще се оперираш?

Кингсли се усмихна:

— Другия месец. Реших, че щом ти можеш да споделиш най-страшната си тайна, и аз мога да се оперирам. — Помълча и добави: — Не че тайната ти е кой знае каква, Дано.

— Май да. Представях си как ще се ужасят от мен и ще побегнат, а те преспокойно дъвчеха пица и обсъждаха лошото време.

— Дори да им беше признал, че си убил сляпа бабичка, щяха да останат за почерпката. Друго си е пица и торта на аванта. — Той отвори вратата на автомобила: — Помогни на стареца, Дано.

Дан му помогна да седне зад волана. Кейси се намести по-удобно на седалката, включи двигателя и пусна чистачките.

— Дори най-злокобната тайна изглежда по-маловажна, когато я споделиш — заяви дълбокомислено. — Постарай се да го обясниш на новаците от АА, на които си наставник.

— Непременно, о, премъдри!

Кингсли го изгледа накриво:

— Що не си го начукаш, красавице?

— Всъщност ще се върна и ще помогна да приберат столовете — усмихна се Дан.

Така и направи.

Тази година на празненството по случай рождения ден на Абра Стоун нямаше нито балони, нито фокусник. Тя ставаше на петнайсет.

От стереоколоните в задния двор, които Дейв Стоун инсталира с помощта на Били Фрийман, гърмеше рок. Възрастните седяха в кухнята, пиеха кафе и се черпеха с торта и със сладолед. Хлапетата бяха окупирали дневната на долния етаж и задния двор и ако се съдеше по смеховете им, купонът беше в разгара си. Към пет часа започнаха да се разотиват, но Ема Дийн, най-добрата приятелка на рожденичката, остана на вечеря. Абра, ослепително красива с новата си червена пола и със „селската“ блуза с голи рамене, преливаше от щастие. Възкликна възхитено, когато Дан й поднесе гривна с талисмани, прегърна го и го целуна по страната. Лъхна го аромат на парфюм. Хм, парфюм — това беше нещо ново.