Стивен Кинг - Доктор Сън

— Изгоря за секунди. Зрелищно — като специален ефект във филм.

— Ами сигурно беше много вехт.

И пълен с магии — наум добави Дан. — Черни магии. Отиде до пикапа и седна зад волана, за да се погледне в огледалцето за обратно виждане.

— Виждаш ли нещо, дето не му е мястото там? — попита Били. — Мама все така ми казваше, когато ме заварваше да се любувам на отражението си в огледалото.

— Не — отвърна Дан. И се усмихна. Усмивката му беше измъчена, но искрена. — Нищичко.

— Тогава викай ченгетата. По принцип ги избягвам, но тъкмо сега ще ми е драго да ги видя. От това място тръпки ме побиват. — Изгледа Дан изпод око и добави: — Гъмжи от призраци, нали? Затова онези изчадия са го избрали.

Несъмнено, но почти всеки човек освен Ебенизър Скрудж знае, че има и добри, и лоши призрачни хора — каза си Дан.

С Били тръгнаха към хижата, но той спря и се обърна към наблюдателницата. Не се изненада, като видя, че един човек стои до счупеното перило. Човекът вдигна ръка (билото на Поуни Маунтин се провидя през прозрачната му длан) и изпрати въздушна целувка, която Дан помнеше от детството си. Никога нямаше да я забрави. Беше нещо като ритуал за лека нощ.

Хайде в леглото, док. Приятни сънища. Да сънуваш дракон и утре да ми разкажеш за него.

Дан знаеше, че ще плаче, но по-късно. Сега не беше моментът. Вдигна ръка и също изпрати въздушна целувка. Още няколко секунди се взира в онова, което беше останало от баща му, после заедно с Били слязоха на паркинга. Там се обърна още веднъж.

Никой не стоеше на „Покрива на света“.

Съботните обедни събрания на Анонимните алкохолици във Фрейзиър бяха най-отдавнашните в Ню Хемпшир; първата сбирка, ръководена от Дебелака Боб Д., който се познаваше със създателя на програмата Бил Уилсън, се беше състояла през далечната 1946. Дебелака Боб отдавна беше покойник (в гроба го беше изпратил рак на белите дробове, защото по онова време пияниците, опитващи се да спрат алкохола, пушеха като комини, а на новаците нареждаха да си траят и да изпразват пепелниците), но на събранията продължаваха да идват много алкохолици и хора, стараещи се повече да не посягат към чашката. Днес залата беше претъпкана, имаше дори правостоящи, защото накрая щеше да има почерпка с пица и с торта; така се честваха всички годишнини, а през този ден един от групата празнуваше петнайсет години, откакто беше отказал алкохола. Отначало се обръщаха към него с Дан или Дан Т., но скоро се разчу за работата му в хосписа (ненапразно списанието на Анонимните алкохолици се нарича „Лоза“ 32 32 Намек за фразата I heard it through the grapevine (букв. „Чух го по лозата“), означаваща да научиш нещо от клюки и от слухове. Фразата води началото си от Гражданската война в САЩ, когато телеграфните жици, напомнящи лозници, и опънати между дърветата, били използвани от военното разузнаване за предаване на информация. Обаче съобщенията, получавани по този начин, били объркващи и неточни, затова скоро станала популярна шегата, че всички слухове идват по лозата. — Б.пр. ) и всички започнаха да му викат Доктора или Док. Тъй като навремето и родителите му го наричаха така, той смяташе прякора за ирония на съдбата… но добронамерена. Животът е колело, което непрестанно се върти и неизменно се връща в изходната позиция.

По молба на Дан днес ръководител беше истински лекар на име Джон и сбирката мина по обичайния начин. Присъстващите се развеселиха от разказа на Ранди М. как е повърнал върху ченгето, спряло го за шофиране в нетрезво състояние, и гръмко се разсмяха на продължението: след една година Ранди открил, че същият пътен полицай е включен в Програмата за отказване от алкохола. Маги М. се разрида, докато разказваше (или „споделяше“, казано на жаргона на Анонимните) как отново са й отказали съвместно попечителство над двете й деца. Изповедта й беше последвана от обичайните банални утешения („Изчакай и времето ще свърши своето“, „Нещата се случват, ако ги искаш“ и „Не се предавай, докато не се случи чудо“), докато тя престана да ридае и само от време на време изхлипваше. Когато нечий мобилен телефон иззвъня, всички се провикнаха:

— Висшата сила повелява веднага да го изключиш! Някаква млада жена си разля кафето, защото ръцете й неудържимо трепереха, но и това беше в реда на нещата: почти на всяка сбирка се случваха подобни инциденти.