Стивен Кинг - Доктор Сън

— Боли ли, а? — попита я Абра. — Дано те боли! Дано адски те боли!

Капелата се ухили. Вече нямаше човешки зъби; останала беше само пожълтялата бивна, над която очите блестяха като живи сини камъчета. После цялата Роуз изчезна.

Абра се обърна към Дан. Още се усмихваше, но в усмивката й вече нямаше нито гняв, нито злост.

(боях се за теб страхувах се да не би тя)

(почти успя но там имаше някого)

Той посочи нагоре към мястото, на което останките от счупеното перило стърчаха на фона на небето. Абра погледна натам и отново извърна очи към Дан — явно беше озадачена. Той само поклати глава.

Сега тя посочи, но не нагоре, а надолу.

(навремето имаше един фокусник със същата шапка казваше се Мистерио)

(а ти окачваше лъжици на тавана)

Абра кимна, но не вдигна глава, а продължи да се взира в цилиндъра.

(трябва да го унищожиш)

(как)

(изгори го господи Фрийман казва че е отказал цигарите обаче още пуши надушвам миризмата сигурно в пикапа има кибрит)

— Непременно трябва да изгориш проклетата шапка! Обещаваш ли, че ще я изгориш?

— Да.

(обичам те вуйчо Дан)

(и аз те обичам)

Прегърнаха се. След миг тя се превърна в дъжд. После в мъгла. Накрая изчезна.

На задната веранда на къща в Анистън, Ню Хемпшир, сред здрача, който скоро щеше да отстъпи място на нощния мрак, едно момиче бавно се изправи и се олюля, сякаш щеше да загуби съзнание. Но не падна, защото майка му и баща му се втурнаха към него и заедно го внесоха в кухнята.

— Нищо ми няма — прошепна Абра. — Пуснете ме, не съм малко дете, че да ме носите.

Те се подчиниха. Все пак баща й остана до нея, за да я подхване, ако забележи, че краката й се подкосяват, но Абра вече се беше окопитила напълно.

— А Дан как е? — попита Джон.

— Добре е. Господин Фрийман катастрофира с пикапа — всъщност нарочно го блъсна, — и има ей толкова голяма рана тук — тя посочи страната си. — Обаче мисля, че и той е добре.

— Какво стана с онези изчадия? С „Верни на възела“?

Абра приближи длан до устните си и духна върху нея:

— Изчезнаха. — И добави: — Какво има за вечеря? Умирам от глад.

Абра успокои родителите си, че Дан е добре, но всъщност не беше точно така. Той се приближи до пикапа, седна на шофьорското място, но не се намести зад волана, а се обърна настрани и спусна крака през отворената врата. Искаше да си почине и да си подреди мислите. Какво щеше да каже на ченгетата? Обикаляме страната, докато съм в отпуска. Хрумна ми да се отбием в Боулдър, където живеех в детството си. После дойдохме тук, за да се качим на „Покрива на света“, обаче в къмпинга нямаше никого. Бях в настроение и се обзаложих с Били, че ще засиля пикапа по нанагорнището и ще стигна чак до наблюдателницата. Карах прекалено бързо, загубих контрол над волана и се блъснах в подпората. Много съжалявам. Адски глупава постъпка.

Като нищо щеше да му друснат солена глоба, но имаше и нещо хубаво — поне нямаше да го глобят за употреба на алкохол. Надникна в жабката и намери флакон със запалителна течност. Запалката „Зипо“ сигурно беше в джоба на Били, но пък имаше две наченати картончета кибрит; Дан слезе, отиде до цилиндъра и обилно го поля със запалителната течност. Клекна, драсна клечка кибрит и я пусна в шапката. Цилиндърът изгоря бързо, обаче вонята беше ужасна и Дан се отдръпна, докато проклетото нещо не се превърна в пепел.

Отмести поглед от сивкавата купчинка и видя, че към него се приближава Били, който от време на време бършеше с ръкава на ризата си окървавеното си лице. Докато двамата старателно отъпкваха пепелта (не биваше да остава нито едно въгленче, което да причини горски пожар), Дан разказа на Били версията, която смяташе да представи на ченгетата от колорадската полиция, и добави:

— Разбира се, ще платя от джоба си щетите — бас държа, че ще ми излезе доста солено. Добре че имам малко спестени пари.

Били изсумтя:

— Дрън-дрън! Кой ще те съди за нанесените щети? От Верните са останали само дрехите им. Проверих в хижата.

— За съжаление наблюдателницата е собственост на прекрасния щат Колорадо.

— Жалко — промърмори Фрийман. — И не е справедливо, като се има предвид каква услуга направи твоя милост не само на местните, но и на хората по целия свят. Къде е Абра?

— Върна се вкъщи.

— Хубаво. Я кажи, свърши ли всичко? Наистина ли свърши?

Дан кимна. Старецът се загледа в пепелта от цилиндъра на Роуз и по-младият човек поясни: