Гийом Мюссо - И след това…

Пътуваха към Ню Йорк повече от половин час, а не бяха разменили дори и една дума.

— Значи, това е вярно? — попита секретарката, задминавайки един камион.

— Кое да е вярно?

— Наистина ли изоставихте хлапето да умира в канавката?

Натан въздъхна.

— Не съм го изоставял. Вече ви обясних, че се върнах при тъста ми да повикам Бърза помощ.

Аби намери довода не докрай убедителен.

— Но вие винаги си носите телефона със себе си!

— Но този път за проклетия го бях забравил и това е всичко — отвърна раздразнено Натан.

Младата жена поклати недоверчиво глава, прибирайки се в дясното платно на пътя.

— Съжалявам, но това не е много за вярване.

— И защо да не е за вярване?

— Видях местопроизшествието: там има много къщи наоколо. Бихте могли да се спрете, за да телефонирате от който и да било дом.

— Аз… аз се паникьосах, това е истината, мислех, че съм по-близо до ранчото…

Аби обаче заби последния пирон:

— Ако бяхте предупредили по-рано Бърза помощ, той може би щеше да има повече шансове да се оправи. В крайна сметка става дума за живота на едно дете!

— Зная това, Аби.

Сетне, говорейки сякаш на себе си, тя добави едва чуто:

— По дяволите, това хлапе е на годините на моя син.

Адвокатът бе смаян.

— Никога не сте ми казвали, че имате син.

— Нямам родителските права върху него, затова.

— Не знаех — промърмори Натан.

По гласа му си личеше, че наистина е смутен.

— Е, да, както виждате, човек може да работи много години заедно с някого, без да научи бог знае какво за личния му живот — каза тя с укорителен тон. — Така е, такива са правилата на бизнеса, на времето, в което живеем…

Аби помълча за минута, сетне уточни:

— Въпреки всичко, така или иначе, аз винаги съм се възхищавала от вас. Последвах ви, без да се поколебая, от Сан Диего в Ню Йорк, защото ви намирах по-различен от всичките тези продажни „златни момчета“. Мислех, че ако един ден имам някакви проблеми, вие ще бъдете до мен…

— Идеализирате ме, Аби.

— Оставете ме да довърша! С една дума, мислех, че дълбоко в себе си вие сте свестен човек, мъж, който има ценности…

Тя задмина внимателно поредния камион и помълча малко, за да си върне спокойствието, след което продължи:

— Съжалявам, че ви го казвам, но от снощи изгубих всичките си илюзии. Изгубих най-важното.

— И какво точно?

— Знаете много добре какво: доверието.

— Защо ми казвате всичко това?

За миг тя отклони погледа си от пътя и обърна главата си към него.

— Защото не мога да имам доверие в един човек, който изоставя умиращо дете в крайпътната канавка.

Натан слушаше, без да гъкне. Аби никога не му бе говорила по този начин. За кратко бе обзет от желанието да стъпи върху педала на спирачката и както са насред пътя, да й стовари в насипно състояние цялата история: Вестителите, смъртта, която го тероризираше, принудата да лъже, за да предпази жена си и дъщеря си…

Но не се поддаде на изкушението и до Манхатън не произнесоха нито дума повече. За да бъде всичко наред, никой не трябваше нищо да знае.

Никой освен Бони и Малори.

— Господин Дел Амико, няколко думи за „Трайал ТВ“!

Адвокатът отблъсна рязко микрофона, който журналистът бе поднесъл пред лицето му. Зад него операторът се опитваше да открадне няколко кадъра. Натан познаваше двамата типа: те работеха за една кабелна телевизия, специализирана в медийното отразяване на сензационни юридически казуси.

По дяволите, все пак не съм О. Дж. Симпсън 24 24 Прочут сериен убиец в САЩ. — Б.пр. .

Даде път на Аби да мине пред него, след това на свой ред потъна в небостъргача на „Парк авеню“.

Да види отново византийската мозайка във входното пространство на тази сграда, представляваше за него огромно успокоение. Аби отиде право в кантората, докато той се спря на тридесетия етаж в залата за спорт и отдих. Остана почти половин час под горещата струя на душа — чувстваше се смъртно уморен, лишен от всякаква жизнена сила, с морал, спуснат като траурно знаме. Сетне обаче малко по малко започна да усеща как енергията му се възстановява, като че ли водата бе подействала върху него като върху клюмнало растение. Така че, чист и гладко избръснат, влезе с бодра стъпка в своята кантора. Аби го чакаше в пълна готовност. Приготвила му бе двойно кафе и няколко препечени хлебчета, намазани с масло. Натан се порови в шкафа и намери там съвсем нова риза в неразпечатана найлонова обвивка.

Върховният лукс , помисли си той, докато я обличаше.