Гийом Мюссо - И след това…

Натан кимна с глава в знак на съгласие.

— Ще те измъкна оттам — обеща Джефри, който бе възвърнал блясъка в очите си. — Това е много мръсна история, но аз ще успея да сключа сделка с прокурора: да речем, осемнадесет месеца условно и стотина часа общественополезен труд. Ще се справя, аз съм най-добрият…

Натан отпи глътка кафе, след което подхвърли с усмивка:

— След мен вие сте най-добрият.

За да освети този миг на съпричастност, един дискретен слънчев лъч си проби път през облаците. Двамата адвокати се обърнаха към прозореца, за да се насладят на неговата топлина. Точно в този миг Аби навлезе в паркинга пред ресторанта, където се бяха разбрали да се срещне с двамата мъже. По настояване на Джефри тя бе взела джипа. Тъй като Натан не бе в нетрезво състояние в момента на катастрофата, по време на ареста не му бяха конфискували колата. Следователно имаше пълното право да го управлява до издаването на присъдата.

Натан махна с ръка на секретарката си през стъклото.

— Тя ще те откара до Манхатън — му каза Джефри, надигайки се от стола. — Аз ще уредя да доставят обратно нейната кола.

— Ще взема Бони със себе си — обяви Натан с решителен тон.

По лицето на Джефри се изписа голямо объркване.

— Слушай… Лиза я отведе тази сутрин да прекарат два дена на Нантъкет. Тя…

— Какво! Отмъквате ми дъщерята точно в този момент!

— Никой не ти я отмъква, Натан. Ще пратя да ти я доведат в Ню Йорк веднага щом се върне. Давам ти моята дума. Дай си просто малко време, за да се възстановиш.

— Но аз вече нямам време, Джефри!

— Ще ти я доведа вдругиден, обещавам. Опитай се малко да си починеш.

— Добре — предаде се Натан.

След кратка пауза добави:

— Но ми се обадете веднага щом успеете да се свържете с Малори.

Двамата отидоха при Аби на паркинга. Младата жена изглеждаше притеснена.

— Радвам се да ви видя, Аби.

Натан пристъпи, за да я прегърне, но тя остана неподвижна.

— Всичко около гаранцията е уредено — обяви тя с професионален тон, сякаш обясняваше юридическата ситуация на някой от своите клиенти.

— Имате ли някакви новини за детето? — попитаха в хор и двамата адвокати, които знаеха, че идва от болницата.

— Все още е в кома. Прогнозите остават неясни. Във всеки случай, ако бях на ваше място, нямаше да стъпвам там — предупреди тя, обръщайки се към Натан. — Родителите му са много възбудени…

Джефри мимо волята си наведе глава. Натан не отговори нищо. Той съпроводи Джефри до колата му и го изпрати с дълго ръкостискане. Дали щеше да види пак своя тъст?

Сетне се върна при секретарката си.

— Искрено ви благодаря, че дойдохте, Аби.

— На вашите услуги — отговори младата жена, но по гласа й се усещаше, че в думите й нямаше и капка сърдечност. Тя му обърна гръб и пъхна ключа, за да отвори колата.

— Аз ще карам, ако това не представлява проблем за вас.

— Стига, Аби, не ставайте смеш…

— Аз ще карам! — повтори Аби толкова настоятелно, че Натан предпочете да не й противоречи.

Тъкмо се канеше да седне в джипа, когато поочукан стар „Крайслер“ се закова до тях.

От него изскочи доста якичък мъж, който веднага се нахвърли отгоре му:

— Убиец! Трябваше да ви окошарят и никога да не ви пускат оттам!

— Това е бащата на момченцето, което сте блъснали — предупреди го Аби с тревога в гласа.

Натан повиши тон:

— Чуйте ме, господин Грийнфийлд, това беше произшествие… Разбирам отлично вашата болка. Позволете ми просто да ви уверя, че вашият син ще има най-доброто лечение. Ще можете да поискате и значително обезщетение.

Мъжът бе съвсем близо до него и трепереше от гняв. Натан много искаше да го успокои, но знаеше какво би изпитвал самият той към някой некадърник, блъснал Бони на пътя.

— Не искаме вашите смрадливи пари, искаме справедливост! Да изоставите едно умиращо дете в канавката… Вие сте долен мръсник! Вие сте един…

Натан не бе в състояние да избегне страхотния юмручен удар, който го прати на земята. Мъжът се наведе над него. Извади от дъното на джоба си снимка на своя син и я размаха пред очите му.

— Надявам се това лице да ви преследва през целия ви живот!

Натан с мъка се изправи на крака. Вдигна ръка към носа си. Големи капки кръв капеха на земята, рисувайки нещо като червена стрела върху снега.

— Престанете да ме гледате по този начин, Аби.