Гийом Мюссо - И след това…

Крийд Лерой вдъхна дълбока глътка от топлината на въздуха. Никога досега не се бе чувствал в толкова радостно настроение. За пълното щастие му липсваше само едно: Натан дел Амико да му позвъни и да уговорят мястото и часа на бъдещата им среща.

Вървейки по улицата, мина покрай елегантен фризьорски салон в колониален стил и погледна през витрината. Както в стари времена, един клиент бе дошъл да си подстриже брадата и изпитваше успокоителната наслада от димящата кърпа, покриваща лицето му.

Гледката го накара да му потекат слюнките. Никога не бе ходил на бръснар. Решението дойде на секундата. Време бе да смени вида си, да махне занемарената си брада и нестройните къдрици, покриващи врата му. Сетне щеше да влезе в някой от луксозните магазини в града, за да си купи дрехи, които да отговарят на бъдещото му обществено положение.

Младата жена от салона го покани да седне на стола. Тъкмо се бе настанил удобно, когато телефонът му иззвъня. Погрижил се бе всички обаждания в бензиностанцията да бъдат пренасочвани към мобилния му номер. Хвърли бърз поглед към часовника си. Тъй като бе забравил да премести стрелките му с един час напред заради времевата разлика, той показваше 10 часа и 22 минути.

— Ало? — произнесе Крийд Лерой с глас, изпълнен с нетърпение.

— Натан дел Амико на телефона.

Гарет Гудрич възкликна отсреща:

— По дяволите, Натан, изпратил съм ви безброй съобщения! Чак сега ли се решихте да ми се обадите? Що за история е това с катастрофата?

— Ще ви обясня всичко, Гарет. Слушайте, аз съм в кафенето на болницата. Имате ли малко време да поговорим?

— Колко е часът? — попита лекарят, сякаш бе загубил всякаква представа за времето.

— Почти дванадесет и половина.

— Приключвам с попълването на няколко досиета и след десет минути съм при вас.

— Гарет?

— Да?

— Ще имам нужда да ви помоля за една много голяма услуга.

Кантората „Марбъл & Марч“

16 часа и 06 минути

— Дали няма да ви дойде някоя добра идея, Аби?

— Какъв род идея?

Натан се люлееше върху своето кресло със скръстени ръце и тайнствен вид.

— Както ви обясних, възнамерявам да дам поискания ми откуп. Но искам да бъда сигурен, че ще платя само веднъж. За нещастие, когато става дума за шантаж, знаем кога започва…

— … но не знаем кога приключва — допълни тя.

— Точно така. Не искам след шест месеца или една година Лерой да се появи, за да изнудва Джефри или Малори… или дори мен — насили се да допълни той.

— Шантажът се наказва строго от закона — отбеляза Аби.

— Да, но за да разубедя Лерой да не изпадне в редицив, ще трябва да имаме доказателство за шантажа му. Този тип е много предпазлив, както успях да установя преди малко.

— Какво! Вие сте говорили с него? — извика тя, засегната, че не я е предупредил по-рано.

— Да, обадих му се тази сутрин, но Лерой настоя той да ми позвъни пет минути по-късно в една от обществените телефонни кабини във входа на сградата.

— Определи ли ви среща?

— Ще се видим утре.

— И как смятате да действате?

— Трябва да го накарам да говори и най-вече — да го запиша, но за тази цел ще имам нужда от сложна апаратура: шпионски микрофончета като тези у тайните служби, например.

— Напомням ви, че не сме в епохата на Уотъргейт — възкликна Аби през смях.

— Защото знаете друг, по-ефикасен начин?

— Това например — отговори тя, сочейки към подвижния телефон на своя шеф.

— Мобилният?

— Да, но използван по един по-особен начин.

Той свъси вежди. Гледайки заинтригуваната му физиономия, Аби обясни:

— Вашият телефон има специална слушалка „хендс фрий“, нали?

— Да, за да говоря, без да пускам волана.

— Чудесно. И какво се случва, когато мобилният ви телефон звънне по време на шофиране?

— Свързва ме автоматично след три позвънявания — уточни Натан, — но не виждам много ясно по какъв…

— Оставете ме да довърша. Представете си сега, че го настроите да звъни без звук.

— Като го оставя на вибрация?

— Не — рече тя, клатейки глава, — когато телефонът вибрира, издава леко бучене. Това не е достатъчно дискретно.

— В такъв случай, не знам как другояче бих могъл да постъпя — каза той, чудейки се над думите й.

— Ще видите.

Аби взе апаратчето му и си поигра малко с клавиатурата му.

— Достатъчно е да програмирате позвъняване без звук.

— Тоест, мълчаливо.

— Ето че вашият мобилен телефон е превърнат в нелегален микрофон, 007 — каза тя, подхвърляйки му машинката, която той хвана във въздуха.