Гийом Мюссо - И след това…

Първото му намерение бе да шантажира Джефри Уекслър, но след известен размисъл си каза, че атаката трябва да бъде насочена към бившия му зет. В края на краищата именно той се бе признал за виновен в бягство от пътен инцидент. И после, Уекслър бе прекалено силен в този регион. Така Лерой бе затворил този ден своя магазин. В замяна на това бе влязъл в Интернет, където бе намерил без никакви затруднения всевъзможни сведения за Дел Амико, сред които и номера на факса в неговата кантора. Сетне бе купил малък цифров апарат, който бе свързал със своя видеомагнетофон, за да прехвърли кадрите, заснети от охранителната камера, в нарочно направена интернет страница. А за да не остави следи, бе изпратил факса от едно магазинче за копирни услуги в Питсфийлд.

Цял живот бе чакал този миг. Мигът на своя реванш. Сега щеше да покаже на какво е способен Крийд Лерой. Ако всичко минеше добре, и той щеше да носи италиански костюми и ризи с марката на Ралф Лаурен. Можеше дори да си купи последен модел джип като този на адвоката.

Във всеки случай ще замине надалеч. Далеч от това затънтено местенце и от тази работа, която презираше. Далеч от жена си. Не бе в състояние да понася повече това същество, върховната амбиция на което бе да си увеличи гърдите и да си направи татуировка във формата на змия в долната част на гърба.

Натисна копчето за изваждане на касетата, взе я от отвора на видеомагнетофона и я опакова в голям противоударен плик.

Усещаше ударите на сърцето си, което от два дни насам биеше с ускорен пулс в гърдите му. За пръв път в живота щастието му се бе усмихнало!

Късметът! Никой в тази страна не говореше за късмета, но именно на него често пъти се дължеше разликата между хората. Далеч повече, отколкото на личните качества. Да бъдеш на точното място в точното време поне веднъж през живота си: ето това бе най-важното.

Крийд пусна алармената инсталация и заключи входа на бензиностанцията. Матовото стъкло отрази образа му. Изобщо не бе стар. Следващия март щеше да навърши четиридесет години. Пропуснал бе първата част от живота си, но твърдо бе решил да успее във втората.

Ала за тази цел трябваше адвокатчето да се съгласи да му плати.

20 декември

Натан бе подновил добрите си навици: крос в Сентръл Парк в шест часа сутринта и пристигане в кантората в седем и половина.

— Купил съм ви плодов пай — обяви той, отваряйки вратата към бюрото на Аби.

— Дори и не ми го показвайте — запротестира тя. — Способна съм да си сложа две кила отгоре само като го гледам.

Двамата се захванаха за работа и бързо успяха да идентифицират собственика на бензиностанцията, някой си Крийд Лерой. Натан ясно съзнаваше, че това ще бъде последната му схватка. Намеренията му не се бяха променили: изпитваше твърдата решимост да спаси Джефри от затвора, каквото и да му струва това. За да предпази Малори, щеше да плати астрономическия откуп, който Лерой искаше от него.

В нормални времена реакцията му щеше да бъде съвършено различна. Щеше да се порови из миналото на Лерой, докато открие средство за натиск, с което да се противопостави на открития му шантаж. Благодарение на адвокатския си опит знаеше, че всеки човешки живот имаше своите неблаговидни тайни. Ако имаше достатъчно време да се порови, винаги щеше да попадне на нещо.

Но за съжаление не разполагаше с него. Прекрасният милион долара, с който така се гордееше, трябваше да се прелее в джобовете на някакъв жалък собственик на малка бензиностанция!

Странно, но перспективата да загуби всичките си пари не го тревожеше кой знае колко. Основното за него в този момент бе нещо съвсем друго. Честно казано, дори чувстваше една особена възбуда от идеята да се върне на нулата. Човек трябва да притежава умението да изживее два живота , помечта си за миг той. Ако това бе постижимо, щеше да се помъчи никога да не допуска същите грешки. Нямаше да се откаже от желанието си да се издигне, просто щеше да промени част от амбициите си. Щеше да изостави известната суета в себе си, щеше да посвещава по-малко време в гонитба за ефимерни и безполезни неща, за да се съсредоточи върху по-значителни ценности. Щеше да се опита далеч повече „да обработва своята градина“, както би казал философът.

Мда, казвам си тия работи, защото знам, че ще умра. Добре, стига съм летял из небесата , стресна се той, след като си погледна часовника. Сетне се обади на своя банкер с молба да провери сметките му.

— Здравей, Фил, какво прави „Уолстрийт“?