Гийом Мюссо - И след това…

Фил Найт бе за известно време състудент с Натан. Не му бе пръв приятел, но бе човек, когото ценеше и с когото редовно обядваха заедно.

— Здравей, Нат, коя е поредната мултинационална компания, на която ще спестиш някой дълъг и скъп съдебен процес? Бил Гейтс все още ли не ти е позвънил?

Натан най-напред се увери, че чекът, осребрен от Кендис непосредствено преди смъртта й, наистина е бил покрит. Сетне помоли Найт да продаде всичките му акции и държавни ценни книжа, защото щеше да има нужда от пари в наличност.

— Някакъв проблем ли има, Нат? — попита го банкерът, разтревожен от перспективата да види как сметката на неговия клиент се изпразва.

— Никакъв, Фил, уверявам те, че тези пари ще бъдат вложени много добре…

Дали наистина това е най-доброто решение? — запита се той, след като приключи разговора. Обикновено историите, в които имаше шантаж, не свършваха добре. Безпокоеше го не толкова огромната сума, колкото страхът, че заплахата истината да излезе на бял свят никога нямаше да отпадне и че след десетина месеца или една година Крийд отново би могъл да изнудва Джефри или Малори. Проблемът бе в това, че нищо не пречеше на този човек да вади до безкрай нови и нови копия от своя филм!

Скръстил ръце, Натан размишляваше, люлеейки се в креслото си. Не биваше в никакъв случай да обърка приоритетите. Основното на този етап бе да се избегне всякакъв риск Лерой да се обърне към полицията.

Часовникът върху бюрото му показваше 10 часа 22 минути. Адвокатът вдигна слушалката на телефона и набра номера на Крийд Лерой.

Нямаше търпение да види що за птица е този човек.

Насау (Бахамските острови)

Малко по-рано същата сутрин

Крийд Лерой се бе озовал в Бостън рано сутринта, за да хване първия самолет за Насау. Пристигайки в столицата на Бахамските острови, той се качи на маршрутката от летището заедно с гъмжилото от туристи, дошли да прекарат Коледа сред слънце и топлина.

Градът бучеше от шума на автомобилите. Шофьорът натисна клаксона, преди да спре микробуса до тротоара, върху който се изля вълна от пътници. Крийд се чувстваше в свои води сред тази тълпа. Обичаше анонимността на големите градове и местата, в които човек е съвършено непознат. Качвайки се по главния булевард на града „Бей стрийт“, напълно задръстен от стари коли и туристически файтони, имаше усещането, че е облечен в кожата на хамелеон. Тук той не бе управител на бензиностанция. Тук той можеше да бъде всеки.

Крийд бе решил да приложи рецептите, които бе прочел във финансовите трилъри от последните години. Щом станеше дума за пране на пари и за офшорни сметки, неизменно се споменаваше името Насау с неговите четиристотин банки и финансови институции. Следваше описанието на банкерите, които често отстъпваха от принципите на световния финансов ред и встрани от фиска жонглираха с милиони, прехвърляйки с едно просто цъкване на мишката смайващи суми от един данъчен рай в друг. Крийд винаги се бе питал дали действителността бе близка до измислицата. Съвсем скоро щеше да има отговор на този въпрос.

По Интернет бе открил координатите на местния клон на една банка, предлагаща услугите, които го интересуваха. Изпратил им бе съобщение по електронната поща, за да получи по същия начин необходимата за случая документация. Теоретично можеше да си отвори офшорна сметка и без да излиза от къщи, но Крийд бе настоял да проведе предварителна среща с техен представител.

Сви по пряка на „Бей стрийт“ и влезе в един от малките банкови офиси, които изобилстваха по тази улица.

Когато след по-малко от половин час излезе оттам, усмивката не слизаше от устните му. Джон Гришам и компания не бяха излъгали! Оказало се бе по-лесно дори от описаното в романите им. Най-напред бе чул да се произнасят думите, които очакваше: конфиденциалност, банкова тайна, липса на данъци… Сетне бе тръгнала процедурата, формулярът по откриването на сметка бе попълнен и подписан за по-малко от четвърт час. Пет процента необлагаема лихва годишно, дебитна карта, несъдържаща нито име, нито важна информация в магнитния си носител, ала даваща достъп до банкоматите по цял свят. Точно това, което търсеше. Освен всичко друго, бяха му обещали, че сметката ще бъде недостъпна за органите на фиска и за полицията. Възползвал се бе и от възможността да остави в един от малките сейфове в подземието на клона дебел кафяв плик с копие от филма, който щеше да му донесе богатството.

И всичко това без никаква друга формалност освен фотокопие на паспорта и гаранционна вноска от петнадесет хиляди долара. Предишния ден, отново без да спомене и дума на жена си, бе продал пикапа, за да си набави част от сумата. Изтеглил бе и пет хиляди долара от общата им сметка. Обеща си, че ще изпрати двойно повече на Кристи, когато ще бъде далеч от нея и много богат.