Томас Харрис - Кари Мора

Корабчето почти се изравни с Бенито и той можеше да различи бледите лица на туристите, опасали борда.

Екскурзоводът пусна музиката от филма „Белязаният“ и продължи на нейния фон:

— А тук се крие една по-мрачна история. Сградата с овехтелите зелени сенници, с избелелия ветропоказател и обраслата хеликоптерна площадка, някога е принадлежала на Пабло Ескобар — прочутия наркобарон, натрупал безброй кървави милиони, преди да падне убит от полицията на един покрив в Колумбия. Сега в нея не живее никой и тя се дава под наем за филмови продукции, в очакване на новия си собственик. Момент, май извадихме късмет! Изглежда, тъкмо в момента текат снимки! Някой да забелязва знаменитости из двора?

Екскурзоводът махна на Бенито. Бенито услужливо му върна жеста. Туристите виждаха, че старецът не е кинозвезда, и само малцина му помахаха.

Малко по-навътре в морето лодката на капитан Марко поставяше капани за раци и боботенето на дизеловия й мотор на моменти заглушаваше гласа на екскурзовода.

На терасата Умберто се правеше, че наглася нещо по статива на камерата.

— Махни поне капака от обектива — извика Феликс от прохладната стая. — Бъди по-убедителен. — Феликс, с неговите двестадоларови тъмни очила.

— Ако ви харесва къщата на Ескобар, нищо не пречи да я купите — продължаваше екскурзоводът от отминаващото корабче. — Трябват ви само двайсет и седем милиона долара. А сега, малко по-надолу ще видите великолепния палат на краля на порното Леели Мълинс. Заглавието „В осемдесет пози около света“ случайно да ви говори нещо? Колкото и иронично да е, негов съсед е не друг, а Алтън Флийт, телевизионният проповедник и изцелител, чиито милиони последователи следят в захлас проповедите, излъчвани от Катедралата на палмите…

Тенекиеният глас постепенно заглъхна в далечината. Къщата на Ескобар потрепери от ударите на пневматичния чук в мазето. Към терасата се вдигна прахоляк. Гущерите хукнаха да се крият из цепнатините.

Бенито се надяваше Кари Мора да излезе навън. Щеше да е много приятно да я зърне и да чуе гласа й.

Мехурчетата, надигащи се от басейна, показваха, че Антонио все още е под водата с акваланга си, в търсене на теча. Неговото присъствие насърчаваше Бенито да се надява, че Кари може да се появи. И действително след още няколко минути тя излезе, надянала възширока болнична престилка.

Каридад Мора носеше две запотени чаши със студен ментов чай и — о, ДА! — едната бе за него, Бенито. Полъхна го свеж аромат както от напитката, така и от момичето. Старецът повдигна шапка. От нея също го лъхна аромат и той побърза да я върне обратно.

— Заповядайте, сеньор Бенито.

— Много благодаря, сеньорита Кари. Прекрасна си както обикновено. — Нищо чудно, че братовчедка й спечели титлата Мис Хавайски тропик на престижния конкурс в клуб „Ники Бийч“, помисли си Бенито. Самата Кари също можеше да се квалифицира за участие и да спечели с лекота, ако не бяха белезите по ръцете й. Всъщност те представляват просто вълнисти линии по гладката, златистокафява кожа. Като пещерни рисунки на виещи се змии. Преживените изпитания не ни загрозяват, напротив.

Кари се усмихна и Бенито разбра, че тя вижда в него мъжа, който е. Изпита лека омая, като от глътка силен ром, или от дръпване на марихуана. Навремето неговата Лупе го бе карала да се чувства така.

— Слушай, Кари — поде той.

— Да, сеньор?

— Трябва много да внимаваш с тези хора.

— Знам — погледна го право в очите тя. — Благодаря, сеньор Бенито.

Кари отиде до басейна и се загледа в поредицата мехурчета. После събу едната си обувка и натисна с крак главата на потопения Антонио. Той изплува, пръхтейки малко по-силно, отколкото бе необходимо. Беше облечен в прилепнала тениска, а на лявото си ухо носеше черна обица под формата на готически кръст.

Кари остави неговия чай на ръба на басейна. Антонио свали маската и се ухили.

— Грасиас, прелест моя!! Ей, трябва да ти кажа нещо! Намерих билети за концерта на Хуанес в „Хард Рок“! Страхотни места, на първите редове! Ако бяха още по-близо, щеше да падне от сцената, като те види. А после ще отидем да хапнем някъде. Навита ли си?

Но Кари вече клатеше отрицателно глава.

— Не, Антонио. Сигурна съм, че много момичета с радост ще дойдат. Аз не мога.

— Защо не?

— Защото си женен, ето защо.

— Миличка, знаеш, че това е само заради зелената карта. Та ние дори не…

— Съпругата си е съпруга, Антонио. Благодаря, но не.

И тя се упъти обратно към къщата, под пламенния взор на обожателя си.