Томас Харрис - Кари Мора

Но още щом се ръкува с него в кухнята, Кари застана нащрек. Сякаш бе доловила мириса на запалено село, горящо заедно с мъртъвците по къщите.

Ханс-Петер отбеляза мислено стегнатата й, добре оформена длан и пусна вълча усмивка.

— На английски ли ще говорим, или на испански?

— Както предпочитате.

Чудовищата, също както и досадниците, усещат, когато са разкрити. Ханс-Петер бе привикнал към реакциите на отвращение и страх, предизвиквани от поведението му. В по-крайните и изтънчени случаи те преминаваха в агонизиращи писъци и молби за бърза смърт. Някои хора просто реагираха по-бързо от други.

Кари само го гледаше, без да примигне с тъмните си, интелигентни очи.

Ханс-Петер опита да зърне отражението си в тях, но за свое разочарование не успя. Какво парче само! И сякаш дори го осъзнава.

В миг на откровение той дори съчини малък куплет.

Реши, че когато има време, ще го преведе на немски със съответната мелодия. Примерно тази от „Киселото зеле и цвеклото“. Ще я пее под душа. А защо не и на нея, ако тя започне да се възстановява, да се пречиства.

В момента обаче трябваше да спечели благоразположението й. Време беше за шоу.

— Разбирам, че отдавна работиш тук. Феликс ми каза, че си съвестна и познаваш добре къщата.

— От пет години, с малки прекъсвания. Помагала съм и при ремонтите.

— Постройката до басейна в добро състояние ли е?

— Да, покривът е здрав, има и отделна климатизация. Електрическото табло се намира на градинската ограда.

Боби Джо, помощникът на Ханс-Петер, зяпаше Кари от ъгъла. Дори в култури, където зяпането не се смята за грубо, неговото зяпане нямаше да остане незабелязано. Очите му имаха жълтеникаво оранжев оттенък като на някои костенурки. Ханс-Петер го повика с пръст.

Боби Джо приближи, като почти се лепна за Кари, давайки й възможност да прочете татуировката „Яки топки! “, изписана с курсив на врата му, под израслата затворническа подстрижка. Думите любов и омраза красяха фалангите на пръстите му, а Мануела — опакото на дланта му. Крайчецът на каишката, закопчаваща отзад бейзболната му шапка, стърчеше свободен поради малките размери на черепа му. Мимолетен спомен за нещо лошо прониза съзнанието й, но изчезна, преди тя да успее да го улови.

— Боби Джо, отнеси по-тежкото оборудване в къщата при басейна — нареди му Ханс-Петер.

Когато минаваше зад Кари, Боби Джо уж неволно докосна задника й. Тя докосна обърнатия кръст на Свети Петър, висящ на верижка около врата й.

— Токът и водата са пуснати в целия имот, нали? — попита Ханс-Петер.

— Да — отвърна Кари.

— Има ли контакти с 220 волта напрежение?

— Да, в пералното помещение и зад кухненската печка. Също в гаража, където се зареждат количките за голф. Използвайте червения кабел, не черния, защото някой му е счупил клемата за заземяването.

— А чертежи на къщата?

— Архитектурният план и схемата на електрозахранването са в библиотеката, в най-долния шкаф.

— Алармата свързана ли е с охранителна фирма, или с полицията?

— Не, локална е, със сирена отвън на улицата. Има четири зони, а също датчици за отваряне на вратите и за движение.

— Намира ли се храна в къщата?

— Не. Тук ли ще се храните?

— Докато не приключим със задачите, някои от нас ще се хранят и спят тук.

— Има подвижни закусвални, обикалящи района. Някои предлагат доста добри ястия, особено в началото на седмицата. Ще ги познаете по клаксона. Аз предпочитам „Комидас Дистингидас“. Последният снимачен екип пък използваше „Салазар Брадърс“. Отстрани на фургона им пише „Горещи ястия“. Мога да ви дам телефона им, ако желаете кетъринг на място.

— Предпочитам ти да ни готвиш. Смяташ ли, че ще се справиш с по едно хубаво меню на ден? Не е нужно да ни сервираш, а само да зареждаш нещо като шведска маса. Ще ти плащам добре.

Кари се нуждаеше от парите, при това бе бърза и оправна в кухнята както всички жени, обслужвали богаташки къщи в Маями.

— Няма проблем. Ще ви осигуря яденето.

Кари още като тийнейджърка бе работила в каравана за бързо хранене, обслужваща строителни работници. Бе ставала по тъмно, за да готви и сервира по тениска и отрязани джинси, привличайки тълпи от зидари и дърводелци. По собствения й опит повечето мъже, занимаващи се с тежък физически труд, бяха добронамерени, дори кавалери. Но просто гладни за всичко.