Томас Харрис - Кари Мора

За разлика от тях видът на тричленния екип на Ханс-Петер не й допадаше особено. Пандизчии с пандизчийски татуировки, направени с мастило от изгорели кибритени клечки, с помощта на електрическа четка за зъби. Сред нещата, които внесоха в постройката до басейна, имаше тежка магнитна бормашина, два пневматични чука и една-единствена камера.

Жените, имащи опит с грубовати мъжки компании, знаят основното правило — колкото повече, толкова по-безопасно. То важи както в джунглата, така и в цивилизацията. По принцип, ако мъжете са повече от двама, добрите обноски вземат връх, освен ако не са пияни. Но тези тук бяха по-различни. Опипваха я открито с очи, докато водеше Ханс-Петер към електрическите табла, разположени в тесния коридор между живия плет и външната стена на имота. Но дори техните похотливи погледи не я притесняваха толкова, колкото присъствието на самия Ханс-Петер зад гърба й.

Щом стигнаха и застанаха лице в лице, той се усмихна като голяма бяла невестулка.

— Феликс каза, че е сменил четири икономки преди теб. Всичките ги било страх от мястото и от нещата вътре, но не и теб. Интересно, защо си по-смела от тях?

Не му отговаряй, не се връзвай на уловките му , диктуваше й инстинктът.

Тя сви рамене.

— Ще трябва да платите за покупките в аванс.

— Ще ти осребря касовите бележки.

— Не, искам парите предварително. Говоря сериозно.

— Изглеждаш сериозно момиче. А испанският ти е сладък като на колумбийка. Как получи право на престой в Щатите? Излезе пред имиграционните с номера за „основателен страх“? Те повярваха ли, че имаш основателен страх от завръщане в родината?

— Мисля, че двеста и петдесет долара ще покрият разходите като за начало — отвърна Кари.

— Основателен страх — повтори Ханс-Петер, като изучаваше извивките на лицето й и се наслаждаваше при мисълта как болката би ги изкривила. — Значи нещата в къщата, всички онези филмови декори не те плашат? И защо така, Кари? Или разбираш, че са само плод на въображението на едни плъхове, предназначени да стреснат други плъхове? Виждаш разликата, нали? По-близо си до истините от тях. Las verdades, la realidad . 4 4 Истините, реалността (исп.). — Б. пр. Как научи тази разлика? Къде видя нещо наистина страховито?

— В супермаркета има пържоли на промоция. Ще трябва да купя и бушони — добави тя и го остави да стои сам сред паяжините зад плета.

— В супермаркета има пържоли на промоция — повтори Ханс с нейния глас. Имаше стряскащо добра способност да имитира.

Кари отведе Феликс настрана.

— Слушай, няма да нощувам в къщата с тези хора.

— Но пожарната застраховка… — започна той.

— Щом толкова държиш, остани ти. Но гледай да не те изненадат изотзад. А аз ще се грижа за готвенето.

— Кари, уверявам те, че…

— Няма какво да ме уверяваш. Ако спя тук, ще стане някоя беля. А онова, което ще последва, няма да ти се понрави. Нито пък на тях.

— Дон Ернесто иска да знае какво става в старата къща на Пабло — рече капитан Марко. — Кога можем да проверим?

Той седеше заедно с още двама мъже под открития навес край кея. Беше ранна вечер и бризът играеше с флагчетата на товарните кораби, акостирали по река Маями. Лодката на капитан Марко се триеше със скърцане в пристана, отрупан с капани за раци.

— Мога да отида заедно с градинарите утре в седем сутринта, стига бусът на Клаудио да потегли — предложи Бенито. — По договор ни пускат там всеки две седмици, за да кастрим дърветата и да косим тревата.

Бенито беше стар, с живи очи и жълтеникава, сякаш издъбена кожа. Той извади пакет тютюн и ловко сви перфектна цигара. Запали я с клечка кухненски кибрит, която драсна в нокътя на палеца си.

— Хесус Виляреал твърди, че златото е в къщата — каза капитан Марко. Той лично го докарал за Пабло през осемдесет и девета година. А според Дон Ернесто филмовият екип, който сега уж снима вътре, е само параван. Всъщност копаели да търсят съкровището.

— Хесус беше свестен тип и разбираше от плаване — отбеляза Бенито. — Мислех, че е умрял заедно с Пабло. Мислех, че всички са умрели освен мен.

— Ти си твърде голям гад, за да умреш — намеси се Антонио, като наля питие на стареца от бутилката на масата. Антонио беше двайсет и седем годишен, атлетичен, спретнат в своята тениска с логото на фирма за поддръжка на басейни.

Тримата мъже под навеса подработваха допълнително, като държаха под око Маями и информираха своя шеф в Картахена. Всички носеха еднаква татуировка, но на различни места по тялото. Тя изобразяваше камбанка, окачена на рибарска кука.