Томас Харрис - Кари Мора

Все пак с Карла не беше излязъл на пълна загуба. Тя му бе дарила забавление, а в добавка бе успял да продаде и двата й бъбрека.

Ханс-Петер усещаше приятната топлина от машината да се разлива из банята, макар че нарочно държеше разтвора от натриева основа с температура едва 70 градуса по Целзий, за да удължи процеса. Нравеше му се да гледа как скелетът на Карла бавно изплува от плътта й, а и жегата го привличаше подобно на влечуго.

Още се колебаеше какво да облече за екскурзията си до къщата. Белият латексов костюм, откраднат наскоро от един фентъзи форум, му бе любим, но скърцаше при търкането между бедрата. Не, по-скоро щеше да носи черно облекло, без лепенки от велкро, които да пращят, ако реши да се съблече, докато съзерцава спящата Кари Мора. Щеше да вземе и торба с резервни дрехи в случай че се изцапа с нещо мокро или лепкаво. Шишенце белина, за да унищожи всяка оставена ДНК, ако се стигнеше дотам. А също и детектора за кабели.

Той затананика германска народна мелодийка, използвана от Бах в неговите Голдберг вариации: Киселото зеле и цвеклото ме прогониха.

Беше хубаво да си възбуден. Да отиваш на мисия. Да си върнеш на Пабло, като проникнеш в леговището му…

В един след полунощ Ханс-Петер Шнайдер се бе притаил край живия плет на голямата къща. Луната грееше ярко и сенките на палмите се открояваха, черни като съсирена кръв. Щом вятърът разклатеше големите листа, сенките им се движеха по земята като човешки. А понякога и бяха човешки. Ханс-Петер изчака поредния полъх и пое заедно със сенките през моравата.

Къщата все още излъчваше топлината на деня като голямо, загрято животно. Ханс-Петер се притисна в стената и усети как тази топлина прониква през кожата му. Лунната светлина падаше върху главата му, гъделичкаше темето му. Това го наведе на мисълта за новородено кенгуру, проправящо си път нагоре по корема на майка си, за да надникне от уютната торба.

Вътре цареше мрак. Металните щори против урагани на остъклената веранда бяха спуснати и през тях не се виждаше нищо. Ханс-Петер извади шперца и надраска два-три пъти бравата.

После бавно пъхна ключа на Феликс. Чувството бе толкова интимно — да прониква бавно в топлата къща. Чуваше как щифтовете на патрона се наместват един подир друг с тиха поредица от цъкания — като насекоми, разговарящи в тялото на жена, ако я навестиш в пущинака, след като е лежала мъртва там няколко дни. Чудесно затоплена от щъкащите ларви, по-топла дори отколкото приживе.

Ключът вече бе вкаран докрай. Също както той щеше да го вкара на Мора, ако решеше да се качи в спалнята й. Би останал така, докато тя не стане прекадено студена. За жалост, тялото й щеше да се охлади по-бързо, отколкото загрятата от слънцето къща. Включеният климатик щеше да се погрижи за това дори ако двамата стояха гушнати и завити презглава. Жените винаги изстиваха твърде бързо, ставаха хладни и лепкави.

Нямаше нужда да решава веднага. Можеше просто да следва сърцето си. Беше забавно да провери кое ще надделее — то или главата. Сърце, ГЛАВА, глава, СЪРЦЕ, бум-бум. Надяваше се тя поне да ухае приятно. Киселото зеле и цвеклото ме прогониха.

Ханс-Петер натисна дръжката и открехна вратата. Гуменото уплътнение се отлепи с тих шепот. Детекторът за кабели, залепен с тиксо за върха на обувката му, щеше да засече всяка метална алармена подложка, скрита под килима. Той плъзна крак по пода на помещението, преди да отпусне теглото си върху него. Сетне пристъпи вътре в прохладния мрак, далеч от сенките, движещи се по моравата, и от лунните лъчи, падащи върху черепа му.

От ъгъла зад гърба му се разнесе дрънкане и шумолене.

— Майната му, Кармен! — произнесе някаква птица.

Ханс-Петер замръзна. Пистолетът се озова в ръката му, без той да има спомен да го е вадил. Птицата се засуети отново в клетката си, наежи перушина и замърмори.

Силуетите на манекените се очертаваха на фона на прозорците. Дали някой сред тях не помръдваше? Той ги подмина в тъмното. Една протегната изкуствена ръка го докосна.

То е тук. То е тук. Златото е тук. Es ist hier! 1 1 Тук е (нем.). — Б. пр.

Нямаше никакво съмнение. Ако златото имаше уши, щеше да го чуе, стига да се провикнеше от мястото, където бе застанал. Намираше се в салон. Имаше мебели и пиано, загърнати с покривала. По-нататък бар и също загърната до пода билярдна маса. Ледогенераторът изпусна кубче лед и той приклекна. Стаен, заслушан, мислещ.