Томас Харрис - Кари Мора

— Благодаря за чая, Кара!

— Покажи малко маниери, Антонио — поправи го с усмивка Бенито. — За теб е принцеса Кара.

— Моля за прошка! Благодаря, принцеса Кара! — викна след нея Антонио.

Тя се засмя, но не се обърна.

Бенито отпи дълга глътка и остави чашата върху стената. Това бе много забавно. А и чаят бе освежаващ.

Зад него, по средата на плувния басейн, се издигаше гипсово копие на статуята на Нике от Самотраки — без глава, с разперени криле. Някой от предишните собственици бе вярвал, че я купува от Лувъра. Бенито загледа богинята на победата и си помисли: Чудя се дали е изгубила мечтата си за полет заедно с главата, или тя все още се рее някъде там, потрепваща в жегата над отрязания й врат. А може бие в сърцето й, където пазим най-съкровените неща. Отново старчески мисли, които е по-добре да избягвам. И все пак се питам дали Кари още е способна да съхранява мечти в сърцето си след всичко, което е видяла. Аз също съм видял разни неща. Надявам се пределите на нейното сърце да са по-високи от тези на моето.

Следобед една кола на „Убър“ 5 5 Компания за споделени пътувания чрез смартфон приложение. — Б. пр. остави Кари Мора на алеята зад къщата. Шофьорът й помогна да разтовари цял багажник покупки върху моравата. Бенито веднага остави мотиката и отиде да вземе четири от торбите, които му се сториха най-тежки.

Тя му благодари и двамата влязоха през остъклената веранда, където висеше клетката на голямо какаду. За да привлече внимание, папагалът се провеси от стойката си и повдигна с клюн вестника, с който бе застлано дъното на клетката, поръсвайки семена и люспи по пода.

Бенито и Кари отнесоха багажа в кухнята. Там бе шумно, а подът се тресеше от работещите бормашини. Един червен кабел се точеше от пералното помещение надолу по стълбището. Друг бе включен в контакта зад печката. На стената бяха опрени бутилки ацетилен, явно чакащи да бъдат отнесени долу. Бенито остави торбите върху плота и посегна да отвори вратата към мазето, за да надзърне вътре. Тъкмо тогава оттам насреща му се появи Умберто.

— Какво правиш тук?

— Внесох покупките.

— Изчезвай на майната си! — излая Умберто и се обърна към Кари. — Нали ти казахме. Никакви външни хора в къщата.

— Внимавай какъв език държиш пред дамата. И по-добре другия път ти излез да й помогнеш, стига да можеш да вдигнеш торбите.

Това не беше умна реплика. Но понякога възрастните мъже не държат сметка колко умни са репликите им, стига да им доставят удоволствие. Едната ръка на Бенито бе скрита зад нагръдника на комбинезона му.

Умберто нямаше представа какво държи Бенито там. Всъщност Бенито държеше 45-калибров колт 1911А1, преработен за стрелба с патрони.460 Роуланд — подарък от неговия любящ племенник, който обичаше да пръска с него дини по стрелбищата. Бенито го носеше зареден и на предпазител.

Умберто прецени, че лицето на възрастния мъж изглежда леко налудничаво, затова поясни:

— Забранено й е да пуска хора в къщата. Може да я уволнят. Искаш ли да кажа на шефа?

— Благодаря, сеньор — обърна се Кари към Бенито. — Всичко е наред. Ще се справя оттук нататък.

— Да не се повтаря — рече старецът в лицето на Умберто и напусна кухнята.

По-късно следобед голямо ято риба каранкс се надигна от дълбините с рев като от локомотив, гонейки кефали в подножието на стената, където Бенито работеше със своята мотика. Бенито се приведе над високия до пояс зид, за да види преследването. Мощните хищници пореха водата с раздвоените си опашки, а във въздуха летяха по-дребни риби и парчета от тях, изпълвайки въздуха с остър мирис. Също като нас , рече си Бенито. Гонят се до дупка също като нас.

През подметките на обувките си можеше да долови вибрациите на машините, идващи от мазето на къщата.

После треперещата почва под мотиката му изведнъж поддаде. Пръстта пропадна и цопна някъде дълбоко долу. В моравата досами стената се разкри дупка приблизително с размерите на шапката му. На метри под нея се забелязваше проблясъкът на черна вода, надигаща се и спадаща заедно с вълните. Той отстъпи назад към бетонираната площадка. Можеше да чуе под себе си клокоченето на морето, изпускащо през дупката дихание с мирис на развалено месо.

Бенито хвърли поглед към терасата на къщата. Феликс беше там и се разправяше с Умберто, обърнал гръб към градината. Бенито извади от джоба си мобилен телефон, коленичи край отвора и включи светкавицата. После със забележителна за възрастта си ловкост мушна ръка вътре, извърна нос от миризмата и направи две бързи снимки на пространството, което не можеше да види.