Томас Харрис - Кари Мора

Мобилният й иззвъня. Беше Антонио.

— Кари, прикрий се и бъди готова да бягаш. Притиснали са Бенито. Аз идвам да му помогна, а Марко приближава откъм пристана.

Той затвори, а Кари надзърна навън през прозореца на спалнята. Боби Джо ръчкаше Бенито с дулото на пистолета си.

Кари посегна към частите на автомата. Газоотводната тръба щракна, подир нея се плъзнаха на мястото си затворната рама и възвратната пружина. Накрая сложи капака, постави отдолу пълнител и с рязко движение вкара патрон в цевта.

Беше готова за стрелба в рамките на четирийсет и пет секунди. Върна се обратно до прозореца и насочи оръжието така, че мушката кацна върху ръбатия тил на Боби Джо. Портите отведнъж се разтвориха.

Докато минаваше през тях, Антонио набра номера на капитан Марко, остави телефона на високоговорител и го пусна в нагръдния джоб на ризата си.

Видя как Умберто товари три бетонни блокчета и намотка тел в багажника на Феликс. Бенито стоеше отстрани, с ръце зад гърба, вероятно вързани. Антонио приближи още, слезе и отиде до стареца. При вида на толкова хора в пикапа Боби Джо свали пистолета до бедрото си.

— Ей, Бенито! — извика Антонио. — Трябваше да те откарам до вас, но забравих. Ще прощаваш.

— Ние ще го откараме — намеси се Феликс.

Всички пътници на Антонио наблюдаваха ставащото.

— Не, сеньор — отвърна гръмко той. — Обещах на неговата Лупе да й го върна навреме за вечеря напълно трезвен.

Неколцина от публиката се разсмяха, а други се озадачиха, знаейки, че Лупе е починала преди години.

— Старата ще ме убие, ако се появя без него — обърна се към тях Антонио. — Не е ли така, момчета?

— И още как! Определено! — разнесоха се гласове. — Ще ти свети маслото, както и на всички, които го черпят.

— Разкарай се оттук — измърмори Боби Джо, привеждайки се към Антонио.

— Защо, пръдльо, да не ме гръмнеш пред всички? — попита го полугласно той.

Ханс-Петер Шнайдер излезе на прага. Боби Джо и Феликс погледнаха към него, а той едва забележимо поклати глава. Феликс се промъкна зад Бенито и сряза „свинските опашки“. Ханс-Петер слезе по стъпалата, отиде при стареца и му даде възголяма пачка банкноти.

— Ще ни трябваш пак след две седмици, comprendes? 13 13 Ясно? (Исп.) — Б. пр. Тогава ще получиш още толкова. Няма причина да не работим заедно.

Бенито се настани в каросерията, предизвиквайки недоволството на останалите, които трябваше доста да се посместят. Антонио междувременно говореше надолу към джоба си:

— Къде е Кари?

— Аз ще се погрижа за нея — отвърна Марко. — Вече слизам към пристана, ще я взема оттам. Вие тръгвайте!

Антонио даде заден ход към портата.

— Пуснете ги да вървят — рече Ханс-Петер на хората си, като разпери ръце.

Кари тичаше надолу по витата стълба, без да изпуска автомата. Долният етаж пустееше. Тя извади папагала от клетката и го сложи на рамото си.

— По-добре се дръж здраво. И не закачай обеците ми — каза, като пое през задния двор. Лодката вече чакаше там, притискайки с борд поклащащия се пристан. Тя подаде оръжието на Марко и скочи на палубата, при което птицата изпляска с криле. Моторът изрева и съдът се отдалечи с пълна газ. От кърмата Марко държеше на прицел къщата, но там не се показа никой.

Пикапът на Антонио пое по шосето и портата се затвори след него.

— Виж само на какво ти прилича ризата — каза на Бенито мъжът, седящ върху резервната гума. — Никога няма да те пуснат в закусвалнята в този вид.

Капитан Марко седеше заедно с Бенито Антонио под открития навес. Един самотен прожектор осветяваше кея. Беше превалял петминутен дъжд и миришеше на мокра земя. Капките от стрехата чертаеха права линия в прахоляка.

— Смятате ли, че Феликс работи и за двете страни? — попита капитан Марко.

— Вероятно — сви рамене Бенито. — Можеше просто да ме помоли да си трая, да ми плати по-прилична сума. А вместо това ми показа ножа си. Мисля, че този нож ще се вмести добре в дупката на задника му. Ще остане дори място и за слънчевите му очила.

— Като се разприказвахме за дупки, онази, която си видял, чак до къщата ли стига?

— Не знам, но е дълбока. Морето е копало там, докъдето ФБР не е стигнало. Отворена е към залива, чува се засмукването на водата под стената.

Около голата крушка над главите им кръжаха едри насекоми. Една пеперудка кацна върху челото на Антонио и го загъделичка. Той махна с длан да я отпъди.

Капитан Марко наля ром в чашата си и изстиска отгоре няколко капки лайм.