Джо Хилл - Носферату

Гумите подрипнаха над ниския бордюр и стъпиха върху поръсената със сняг трева. Тъмнината кристализира в силуети. Децата. Тя не знаеше дали ще се отместят, нищо чудно да я принудят да заоре през тях.

Тогава нещо засия в червено около Вик. За секунда сянката ѝ се проточи на десетки метри напред. Кривата редица от деца вече се виждаше ясно — студени кукли с окървавени нощници, същества, въоръжени със счупени дъски, ножове, чукове и ножици.

Светът се изпълни с рева и писъка на страдащ метал. Разхвърчаха се снежинки и децата изпопадаха от ударната вълна. Зад нея виенското колело подскочи сред две огнени струи и се откачи от подпорите си. Земята се разтресе и небето над Коледната земя отново бе завзето от статичен шум. Клоните на елхата задраскаха ожесточено небосклона — дърво великан, борещо се за живота си.

Вик се плъзна под размахващите се бясно клони. Запрати раницата към дънера — това щеше да е специалният ѝ коледен подарък за Чарлс Талънт Манкс.

Виенското колело се затъркаля зад нея с трептящия звук на търкащи се едни в други железа и камъни. После, подобно на търкулната по маса монета, загуби скорост и се наклони на една страна. При падането си премаза няколко сгради.

Отвъд събореното виенско колело, отвъд руините на въртележката с шейните, от високите тъмни върхове на планината тръгна лавина, която се понесе към задната част на Коледната земя. Звукът не можеше да се сравнява с оглушителните експлозии и грохота на падащи сгради — по-мощен беше. Но това не бе просто звук, а вибрация, която човек можеше да усети в костите си. Снегът помете кулите и старинните магазини в задната част на парка. Стените от цветен камък се издуваха под напора на лавината и изчезваха. Крайната част на градчето пропадна сред снежни вихрушки. Вълната бе толкова широка и висока, че можеше да погълне цялата Коледна земя. Земята се разтресе и Вик се зачуди къде ще се озове, ако цялото това място потъне. В празнотата, която чакаше отвъд перверзното въображение на Чарли Манкс? Тесните улици се напълниха със сняг. Лавината не просто преминаваше през Коледната земя, а я заличаваше.

Когато триумфът прекоси площада, призракът се показа целият. Стоеше, покрит с фин слой тухлен прах, и боботеше. Фаровете му осветяваха виещите се във въздуха милиарди частици прах и снежинки. Вик зърна на задната седалка малкото момиче на Манкс — Лори. Взираше се в мрака през страничното стъкло. Всички лампи в Коледната земя бяха изгаснали, светеше само статичният шум горе.

Уейн бе до отворения багажник на колата, въртеше се в опит да се измъкне от другото момиче — Мили. Мили бе плъзнала едната си ръка около гърдите му и стискаше усуканата му мръсна бяла фланелка. В другата ѝ ръка бе онзи странен крив нож. Опитваше се да го вдигне и да прободе Уейн в гърлото, но той бе хванал китката ѝ и държеше лицето си далече от гладното острие.

— Трябва да направиш каквото иска татко! — крещеше му тя. — Трябва да влезеш в багажника! Стига си се мотал!

А Манкс? Манкс действаше. След като набута своята скъпа Лори в колата, закрачи по неравната земя, размахвайки сребристия си чук. Изглеждаше боен в легионерското си палто, което бе закопчано догоре. Челюстните му мускули се бяха стегнали.

— Остави го, Мили! Няма време! — кресна ѝ Манкс. — Остави го, тръгваме!

Мили впи чудовищните си зъби в ухото на Уейн. Уейн изпищя и дръпна главата си, при което ухото му се отдели. Наведе се и се извъртя, изскубвайки се от Мили, в чиито ръце остана само прокъсаната му, окървавена фланелка.

— О, мамо! О, мамо! — пищеше Уейн.

Затича се, но се подхлъзна и падна по ръце на пътя.

Във въздуха се виеха прашинки.

Нощта се тресеше от канонадата. Камъни се преобръщаха и падаха върху други камъни. Сто и петдесет хиляди тона сняг — всичкият сняг, който Чарли Манкс бе виждал и можеше да си представи — се носеха към тях, помитайки всичко пред себе си.

Манкс беше на няколко крачки от Уейн. Вече вдигаше ръка, за да стовари чука върху наведената глава на момчето. Инструментът бе създаден да чупи черепи и нямаше начин този на Уейн да му се опре.

— Разкарай се, Чарли — изрева Вик.

Вик профуча покрай Манкс, който политна назад и се завъртя, подет от въздушната струя.

Тогава последните торбички, тези в раницата, експлодираха под дървото и като че ли заличиха целия свят.

Пронизителен вой.

Вихрушка от прахоляк и огнени частици.

Светът потъна в обвивка от тишина, в която се чуваше само меко бръмчене.