Джо Хилл - Носферату

— Здравейте, господин Манкс — каза като робот Елън. — Как сте днес?

Тя се усмихна насила и се поколеба, все още държеше торбичката със затоплена кръв. Не очакваше да получи отговор, но смяташе, че е добре да даде възможност на човека да събере несъществуващите си мисли. Понеже той не продума, тя протегна ръка, за да затвори клепачите му.

Той я сграбчи за китката. Сестрата изпищя, нямаше как да не изпищи, и изтърва торбичката, която се пръсна на пода. Червени струи окъпаха краката ѝ.

— Ъъъъх — извика тя. — Ъъъх! Ъъъх! О, боже!

Замириса на току-що излят чугун.

— Твоето момче, Джосая… — каза Чарли Манкс с дрезгав глас, — има място за него в Коледната земя… при другите деца. Мога да го даря с нов живот. Мога да го накарам да се усмихва. Мога да му дам прекрасни нови зъби.

Това, че чу името на сина си, бе къде-къде по-неприятно от ръката на Манкс върху китката ѝ и от кръвта по стъпалата ѝ (чиста кръв, каза си, чиста). Осъденият за блудство и убийства на деца човек бе споменал името на сина ѝ; направо ѝ се зави свят, чувстваше се като в стъклен асансьор, издигащ се бързо към небето. Светът под нея сякаш пропадна.

— Пусни ме — прошепна тя.

— Има място за Джосая Джон Торнтън в Коледната земя, а за тебе има място в Къщата на съня — продължи Чарли Манкс. — Човека с противогаза знае какво да прави с теб. Ще ти даде пара от джинджифилови сладки и ще те научи да го обичаш. Не мога да те взема с нас в Коледната земя. Всъщност мога, но Човека с противогаза е по-добър. Човека с противогаза е благодат.

— Помощ! — опита се да изпищи Елън, но вместо писък се чу шепот. — Помогнете ми!

Бе загубила гласа си.

— Виждал съм Джосая в гробището на Онова, което може да бъде. Джосая трябва да се повози на призрака. Той ще е много щастлив в Коледната земя. Светът не може да го разруши, ако е там, защото мястото не е в света. То е в главата ми. Всички те са в безопасност в главата ми. Сънувах я, да знаеш. Коледната земя. Сънувах я, но колкото и да вървя, не мога да стигна до края на тунела. Чувам песента на децата, но не мога да стигна до тях. Чувам как те ме викат, но тунелът е безкраен. Имам нужда от призрака. Трябва да се повозя.

Езикът му се показа навън — кафяв, блестящ и скверен — и навлажни сухите устни. Той пусна ръката на сестрата.

— Помощ! — изхриптя тя. — Помощ, помощ, помощ!

След още няколко опита гласът ѝ набра сила и вече можеше да бъде чут от другите. Мина като хала през вратите, излезе в коридора и зашляпа по него с меките си ниски обувки, като крещеше с пълно гърло. Оставяше зад себе си кървави следи.

Десет минути по-късно двама добре въоръжени охранители завързаха Манкс за леглото, за да не би той да се опита да стане, ако се свести отново. Но докторът, който го прегледа, каза да го развържат.

— Този човек е на легло от 2001 година. Трябва да бъде обръщан четири пъти на ден, за да не му се образуват рани. Дори и да не е зеленчук, не може да избяга, твърде слаб е. За тези седем години мускулите му толкова са атрофирали, че едва ли може сам да се изправи в седнало положение.

Елън стоеше до вратата и слушаше — смяташе да се изстреля навън, ако Манкс отново отвори очи — но когато докторът каза това, тя пристъпи вдървено напред, дръпна ръкава на престилката си и показа следите от пръстите на Манкс.

— Това прилича ли ви на дело на човек, който трудно може да се надигне? Имах чувството, че ще ми изтръгне ръката.

Краката я боляха почти толкова, колкото и натъртената китка. Бе събула напоения с кръв чорапогащник и си бе мила краката с вряла вода и сапун до протриване на кожата. Сега носеше гуменки. Другите обувки бяха отишли на боклука. Дори и да можеше да се почистят, тя едва ли би се престрашила да ги обуе отново.

Докторът, млад индиец, на име Пател, я изгледа смутено, наведе се и светна с фенерче в очите на Манкс. Зениците му не се разшириха. Пател мръдна фенерчето напред-назад, но очите на Манкс останаха фиксирани в точка, намираща се някъде зад лявото ухо на медика. Той плесна с ръце на няколко сантиметра от носа на Манкс. Манкс не мигна. Затвори внимателно очите му и разгледа направената току-що електрокардиограма.

— Няма нищо по-различно в сравнение с десетките предишни електрокардиограми — каза Пател. — Пациентът показва деветка по скалата на Глазгоу и постига слаба активност на алфа-вълните, което съответства на алфа-кома. Смятам, че само е говорил насън, сестро. Случва се, дори и при зеленчуци като него.

— Очите му бяха отворени — отвърна тя. — Гледаше право към мен. Знаеше името ми и това на сина ми.