Скот Сиглър - Земно ядро

Изплъзващото се въже разкъса ръкавиците на кул-стюма му и се вряза в дланите и пръстите. Конъл закрещя от болка, но стисна още по-здраво и задърпа — въжето спря и пак се изопна. Той стисна зъби. Дърпаше, без да обръща внимание на пламналите си ръце.

Зад него Либранд ръмжеше свирепо. Примитивният инстинкт на Конъл му закрещя да пусне въжето и да се измъкне на брега, но той не му обърна внимание. Запъна крака и задърпа с всичка сила. Мускулите му нададоха протестен вой. Нещо в гърба му изпука и го заболя, но той не обърна внимание и на това.

Вероника се изправи, хвана въжето и също задърпа с всички сили. Това позволи на Санджи също да стане и да се включи в дърпането. Запристъпваха назад, крачка по крачка. И с всяка тяхна крачка О’Дойл се приближаваше по мъничко към скалата, която стърчеше като перка на акула.

Мак се опита да се изправи, но отново се подхлъзна и падна, каската му се удари в един кръгъл камък. Той се отпусна и се понесе по течението. Конъл отчаяно се протегна и го докопа за яката. Каската на Мак бе хлътнала.

О’Дойл стигна до скалата и се вкопчи в нея. Въжето провисна. Конъл го пусна и с две ръце задърпа Мак към брега. Либранд се втурна да помага. Измъкнаха Мак от водата и пуснаха безжизненото му тяло на мокрия лъскав пясък. Без да обръща внимание на болката в гърба и кървящите си ръце, Конъл отново хвана въжето.

О’Дойл вече бе успял да се качи на скалата. Водата хвърляше пръски по краката му. Изглеждаше сякаш кара сърф сред бързеите. Присви крака и отново се хвърли във водата. Падна само на метър и половина от тунела отсреща. Заплува, като мощно загребваше с ръце, и точно както бе предсказал, се заби в плитчината с бясна скорост. Ударът беше толкова страшен, че Конъл си помисли, че едрият мъж ще отскочи, ще, потъне и ще се удави, но О’Дойл успя да се вкопчи в камъните. Яростните води хвърляха пръски около него.

Успя да изпълзи до входа на отсрещния тъмен тунел и се изправи.

Върза здраво въжето и всички прекосиха реката един по един. Либранд взе кул-стюма на О’Дойл и мина първа. След това дойде ред на професорите. Мак дойде в съзнание. Беше замаян и омаломощен, но успя да се справи с помощта на Конъл.

Докато излизаше от мътната вода, с пулсиращо коляно и гръб, Конъл забеляза, че не е единственият пострадал. О’Дойл не беше сложил ръкавиците на кул-стюма и кокалчетата му бяха червени като евтин хамбургер. По дланите му имаше кървящи рани. Едрият мъж пристъпи към Конъл.

— Либранд ми каза какво сте направили — каза О’Дойл така, да го чуе не само Конъл. — Благодаря. — О’Дойл протегна кървящата си десница в знак на приятелство и благодарност.

Конъл я стисна и видя, че и от неговата ръка по мократа скала падат червени капки. Въжето я беше протрило до кръв. Стиснаха ръце, без да обръщат внимание на раните си, и кръвта им се смеси. Конъл погледна едрия мъж в очите и осъзна, че за първи път стиска ръката на О’Дойл. Изведнъж осъзна и че за първи път от години някой му протяга ръка в знак на приятелство, а не защото такъв е бизнес етикетът.

Либранд превърза раните им. Конъл смени скъсаните ръкавици с резервния чифт, който беше на колана му. О’Дойл ги поведе в тунела. Грохотът на реката премина в неясно боботене. Откриха една кафява калцитена ниша, която блестеше от едва процеждащи се струйки вода. О’Дойл легна и се унесе моментално. Сънят повали всички с изключение на Либранд. Конъл заспа последен, докато наблюдаваше как Либранд стои на пост над спящия О’Дойл с автомат в ръка. Погледът ѝ внимателно обхождаше тунела от единия до другия край, както и тавана.

Най-вече тавана.

На Кейла изобщо не ѝ се нравеше, че не е в планината. Всичко можеше да се случи там, нали така. Следователно трябваше да приключи тук бързо — все пак трябваше да кара обратно от Милфорд до лагера на „Земно ядро“ час и половина.

Отиде в края на времето за свиждане. Нямаше значение — не ѝ трябваше много време. Болницата „Милфорд Вали Мемориал“ бе чиста и изглежда се ръководеше добре, макар да бе малка. Кейла тръгна към бюрото на рецепцията, зад което седеше възпълна сестра. Косата ѝ бе прибрана в огромен висок кок; носеше очила с рогови рамки. По вида ѝ можеше да се предположи, че е работила същото и през шейсетте, когато сигурно е била образец на модна жена.

На табелката на гърдите ѝ пишеше „Алис“. Тя погледна Кейла без усмивка и каза:

— Да?

— Идвам да видя Ангъс Кул.

Очите на жената леко се разшириха, после отново погледнаха нормално.