Скот Сиглър - Земно ядро

Нещо в разговора на Чо с оная жена обаче го тревожеше. Щом тя каза на Чо, че тръгва, и приключи разговора, странното пукане отново се появи. Имаше нещо нередно в тая работа.

Обърка се и погледна към Погребалната могила, която гордо се извисяваше сред веригата Уа-Уа. Беше само на три километра северозападно от Чо. Ако на тази жена действително ѝ трябваха само двайсет минути, щеше да стигне там преди Сони. Но пък щеше да го спаси. Сони се зачуди защо ли интуицията натрапчиво му подсказва, че Чо е в опасност.

Въздъхна и тръгна на север към Килн Спринг.

15:34

Конъл тичаше полуприведен в ниския тунел. Стигна разклонението малко преди Вероника, Санджи и Мак. Либранд и О’Дойл бяха насочили оръжията си към сребристата буболечка. Тя висеше от тавана, привидно неподвижна. Само една клиновидна издатина се насочи към Конъл, щом той се появи в разклонението. Конъл застина и се вгледа в съществото, което сякаш отвърна на взора му. Стори му се, че прилича повече на съвременно произведение на изкуството, отколкото на машина или буболечка.

Вероника и Санджи го настигнаха. Внезапната им поява сякаш изплаши буболечката тя леко, но отривисто се размърда, сякаш се подготвяше да се защитава. Зад учените се появи и Мак. Очевидно бяха прекалено много за вкуса на сребристата буболечка.

Без предупреждение тя падна от тавана — или може би скочи, тъй като за миг се озова на земята. Приземи се на крака. Конъл не бе сигурен дали се бе преобърнала, или просто разгъна краката си на обратно. Побягна толкова бързо, че сребристите ѝ очертания се размиха, и изчезна в тъмния тунел.

Стояха мълчаливо няколко мига, без да знаят какво да мислят и какво да кажат. Всички разбираха, че ситуацията изведнъж се е променила, макар да не знаеха какво точно означава това.

Вероника се обади първа.

— Какво беше това, по дяволите? — Никой не отговори. — Искам да кажа, приличаше на машина, но как само побягна .

Ушите им се изпълниха с невъобразимата тишина на пещерите. Никой не помръдваше, като се изключеше мятането на погледи към всяко тъмно кътче. Всички се оглеждаха за сребристи проблясъци.

Конъл тихо проговори:

— Най-напред да уточним: някой виждал ли е нещо подобно? Като изключим филмите?

— Виждал съм част от безпилотната изследователска техника на НАСА — отвърна Мак. — На една конференция за бъдещето на минното дело. Изследователските роботи бяха с подобен вид на насекоми, но много по-големи. Разработени са за безпилотни експедиции на Марс, но изобщо не се движат по този начин. Вървят като костенурки и приличат на истински машини. — Не беше нужно да обяснява: сребристата буболечка се движеше като живо същество, сякаш наистина бе жива.

— Веднъж имах възможността да посетя лабораторията по роботика в Масачузетския технологичен институт — каза Санджи. — Доколкото знам, те са най-напреднали в роботиката. Видях Чингис IV и други интелигентни роботи. Някой също приличаха на насекоми, но не се движат като това, което видяхме току-що. Най-добрият им робот, мисля, че се казваше Касиопея IX, е конструиран миналата година. Трябва му повече от минута, за да мине през стаята, а това е може би най-автономният робот на света.

— С каква скорост според теб се движеше това нещо, О’Дойл? — попита Конъл. Искаше му се Ангъс да е тук. Той веднага можеше да осмисли чудото, на което току-що бяха станали свидетели.

— Поне с 30-40 километра в час, господин Къркланд — каза О’Дойл. — Направо е като стрела. И включи на тази скорост почти веднага.

Конъл погледна Мак.

— Защо на миньорската конференция е имало роботи за експедиции на Марс?

— Смятат, че някой ден можем да използваме роботи за изкопни работи на големи дълбочини, където е твърде опасно за хората. За това обаче ще трябват много сложни машини. Те ще трябва да изкопават отвори за експлозивите, да се придвижват из тунелите, да разчистват скален материал, всичко, което сега правят миньорите.

— И там нямаше нищо, което да се сравни с това, което видяхме току-що?

— Не. Изобщо. Все едно да сравняваш каруца с ферари.

— Добре, чудесно, това е революционно откритие — каза Вероника. — Това вече го установихме. Кой обаче е конструирал това нещо? Защо е тук долу и какво ще предприемем ние?

Конъл нямаше отговор на това. Същият въпрос тревожеше и него.

— Трябва да внимаваме — каза той. — О’Дойл смята, че тук има още много такива роботи. Можем да предположим, че са тук с някаква цел. Някой ги е докарал тук.