Скот Сиглър - Земно ядро

— Кой е изчезнал?

— Брайън Янсон.

— Създавал ли е някакви проблеми?

— На мен поне не ми е известно такова нещо, сър. Очевидно е бил пострадал. Партньорът му се върнал за помощ, но когато дошъл, Янсон бил изчезнал.

Конъл потропваше с пръсти по бюрото.

— Според мен има три възможности и никоя не е особено приятна — каза той. — Първата е, че Янсон е постъпил неразумно и се е отдалечил, след като партньорът му е тръгнал да доведе помощ.

— Няма такава вероятност, сър. Хората на Мак не биха направили такова нещо.

Конъл кимна.

— Така е. Втората възможност е, че работи за същите хора, които саботираха лабораторията. Може да се е престорил на ранен и да е тръгнал към Плътната маса, за да помогне на тези хора да навлязат от друго място в планината. Сигурен съм, че и сам се досещаш за третата възможност.

— Саботьорите са в пещерите и са го хванали.

Конъл кимна и каза:

— Слез долу и разбери какво става. Кои са най-добрите ти хора от охраната?

— Либранд, Бил Кук и Лашон Дженкинс.

— Вземи ги с теб. Искам да намерите Янсон. Либранд да отиде с миньорите. Трябва да продължим към Плътната маса. Не можем да си позволим да губим време, в случай че някой се опитва да ни отнеме находището.

— Да, сър. — О’Дойл се обърна и тръгна към вратата.

— Не казвай нищо деликатно по телефона от шахтата — каза Конъл. — На този етап не можем да вярваме на нищо и на никого.

14:31

Кейла объркано сбърчи вежди. Бе подслушала разговор между Конъл и Барбара Йекли. Конъл подозираше, че някой може би се опитва да открадне периметъра. Искаше Барбара да проучи коя компания купува земи около планината Уа-Уа. Конъл бе сигурен, че сред персонала в лагера има шпионин, който най-вероятно действа с оперативни работници в близост до лагера.

За Кейла това нямаше смисъл. Никой не можеше да проведе подобна секретна операция без поне някаква форма на комуникация, а тя не бе засякла нищо. Единствените хора в планината бяха от „Земно ядро“ — и самата тя.

Инстинктът ѝ подсказваше, че Конъл греши, но той бе интелигентен и преуспял и тя не можеше да пренебрегне тревогата му. Ако в планината шеташе още някой, това можеше да застраши хонорара ѝ. Трите милиона и половина, които смяташе да вземе, щяха да се сведат до нула. Това означаваше, че не може да пренебрегва нищо.

Рано или късно някой щеше да се издъни и тя щеше да разбере всичко. Просто трябваше търпение.

Търпение. В лагера цареше оживление и объркване. Тази нощ щеше да има добра възможност да се промъкне и да открадне един кул-стюм. Трябваше по някакъв начин да слезе в тунелите и да ги огледа поне отгоре-отгоре. Всяка информация, която можеше да предостави за системата от тунели, щеше да увеличи цената ѝ.

Ако съдеше по усилените действия на хората от екипа, щяха да са най-уморени към един след полунощ. Това щеше да е най-подходящото време.

14:54

Още шестима миньори надянаха кул-стюми и се запасиха с храна, вода, батерии, прожектори и дори генератор — всичко, което бе необходимо за базов лагер в тунелите. Конъл бе станал вир-вода от пот. Наблюдаваше ги как влизат в хоризонталната галерия и същевременно говореше по телефона с Мак, който вече бе на дъното на шахтата.

— Не мисля, че е шпионин — каза Мак. — Познавам го. Освен това няма никаква логика.

— А Шъруд изобщо видял ли е дали кракът му е счупен?

— Не. Шъруд е следвал процедурата. Когато Янсон е казал, че е пострадал, Шъруд веднага се е върнал да потърси помощ.

— Значи Янсон е твърдял, че кракът му е счупен, но никой не е видял това, а когато сте се върнали, е бил изчезнал. Това какво ти говори?

Мак замълча за момент, после тихо каза:

— Че може би е излъгал.

— Или това, или някой го е преместил — каза Конъл. — Сега слушай внимателно. Още шестима миньори слизат долу с О’Дойл и Либранд. О’Дойл ще се заеме с търсенето на Янсон. А Ти заедно с Либранд и шестимата ще продължиш нататък. Тя ще е с вас за ваша безопасност. Може да сме изправени пред ситуация, в която времето е жизненоважно. Трябва да стигнем Плътната маса първи. Разбираш ли?

— Да.

Конъл си погледна часовника, затвори телефона ѝ бързо отиде до джипа. Подкара го към административната каравана. Тежкият клетъчен телефон иззвъня точно когато влезе.

— Да, Барбара — каза Конъл. — Какво откри?

— Нищичко, скъпи — отговори Барбара с характерния си стържещ тон.

— Е, все някой откупува правата върху района — каза Конъл. — Някой се опитва да ни изиграе, сигурен съм.