Скот Сиглър - Земно ядро

Катерина не разполагаше с отговори. Побиха я тръпки. На Конъл това нямаше да му хареса. Изобщо нямаше да му хареса.

11:52

Мак и останалите миньори гледаха съсредоточено О’Дойл, който държеше яркожълт работен костюм, явно прилепващ по тялото. Предполагаше се, че той ще им гарантира безопасност при изследването на пещерите.

— Това е кул-стюм — каза О’Дойл с гръмовен глас, сякаш обучаваше новобранци. — Носи името на изобретателя си — Ангъс Кул. Материята е съставена от миниатюрни тръбички, през които циркулира охлаждаща течност. Малкото устройство в раницата регулира циркулацията на течността, така че да поддържа телесната ви температура.

— Кул-стюмите са покрити с арамид, така че би трябвало да ви държат в добра кондиция, докато се намирате в тунелите. Въпреки това трябва да внимавате с опасната среда. Очакваме температурата да надвиши деветдесет и три градуса, което означава, че ако по някакъв начин костюмът ви се скъса, трябва незабавно да го закърпите с парчетата, които се намират в раницата. След това веднага трябва да уведомите началника си и да се върнете на повърхността възможно най-бързо. — О’Дойл ги огледа кръвнишки и продължи: — Ако костюмът ви се повреди, ще се обезводните и ще умрете за броени часове. Дори когато носите костюма, не стойте под земята повече от пет часа. В противен случай лицето ви ще се покрие с пришки, тъй като не е защитено от костюма. Не махайте , повтарям, не махайте ръкавиците. Скалите в тунела са толкова нажежени, че ще изгорят кожата ви при допир. Ако скъсате нещо, това най-вероятно ще са ръкавиците, затова към всеки костюм има резервен чифт, прикрепен към колана. В случай че ръкавиците ви се скъсат, разкопчайте колана, свалете резервните, сложете си ги и задължително закопчайте добре колана.

Мак изумено поклати глава. Това все повече заприличваше на научнофантастичен филм. Костюмите щяха да им позволят да изследват тунелите въпреки невероятната геотермална топлина, която застрашаваше живота.

Докато надяваше еластичния кул-стюм, го заля вълна на въодушевление. Щеше да изследва район, където не бе стъпвал човешки крак. Със сигурност щяха да преобладават тесни тунели с варовикови стени, ерозирали от теклата милиони години вода, но какво толкова? Нали щяха да са първи .

Мак и следобедната смяна от шестима мъже, които нямаха чак такъв махмурлук като колегите си, надянаха костюмите и тръгнаха към асансьора. Навън, където температурата бе само 43°C, с костюма му беше хладно. След двайсет минути щяха да стигнат дъното на шахтата и да тръгнат през тунелите — да направят първите крачки към неизвестното.

12:21

Конъл се взираше остро в О’Дойл, сякаш искаше да пробие с горещ ръжен очите му и да стигне чак до мозъка. О’Дойл можеше да смачка Конъл за секунди и двамата го знаеха, но физическата сила нямаше място във взаимоотношенията им. Конъл бе шефът. Конъл разполагаше с власт. За стриктния О’Дойл властта бе нещо, което не се оспорва. Десет години във флота бяха утвърдили тази максима в него до такава степен, че никога да не я забравя. Флотът го бе научил и на още нещо: че за провала няма извинение.

А О’Дойл чувстваше, че се е провалил. Конъл бе добър и взискателен шеф. Даваше конкретни нареждания и очакваше да се изпълняват буквално.

Само преди година О’Дойл бе безработен, освободен след двайсетгодишна служба на родината. Последните петнайсет години бе служил като правителствен наемен убиец и бе кръстосвал света, за да унищожава враговете на демокрацията. Беше страхотен в придвижването сред джунгли и проникването в чужди територии. Често началниците му очакваха, че няма да се върне, но той винаги успяваше. След двайсет години го пенсионираха.

Изведнъж, за първи път от седемнайсетгодишна възраст, той се оказа без посока. Умения като отбягването на местната полиция, оцеляването в джунглата и боравенето с оръжия не бяха от полза в цивилния живот. Сега, когато бе сам, нямаше мисии, нямаше военачалници, нямаше заповеди . За първи път от двайсет години нямаше кой да му казва какво да прави и той се чувстваше изгубен.

Три месеца след „пенсионирането“ му му се обади Конъл. О’Дойл долетя в Детройт за интервюто за шеф на сигурността, като билетът му любезно бе платен от „Земно ядро“.

Прие предложението за работа и през последвалите месеци се доказа като неуморен и надежден служител. До този момент.

— Господин О’Дойл, искате да ми кажете, че липсват два кул-стюма? — Гласът на Конъл бавно набра сила и раздразнение, различен от обичайния му студен тон като деня от нощта.