Скот Сиглър - Земно ядро

Отново се чу силен тътен, по този път имаше и още нещо — наред със задушливия прах в шахтата се надигна вълна топлина. Мак усети как кожата му внезапно пламна. Ужасът го парализира. Нажеженият облак ги обгърна. На платформата зад него някой извика, след него друг, после трети. Мак изведнъж с потресаваща сигурност разбра, че ще се опече жив. Затаи дъх и потръпна в безпомощно очакване да избухне в пламъци.

Крясъците изведнъж спряха. Температурата започна да спада, макар все още да бе почти непоносима. Мак погледна уреда за анализ на въздуха. Показваше 67°C. За секунди температурата се бе покачила с двайсет и осем градуса!

— Всичко е наред — извика Мак през маската. — В безопасност сме, успокойте се.

Вентилаторите прочистиха праха, но температурата не падна много. Според устройството за анализ на въздуха имаше достатъчно кислород, известно количество водород и висока концентрация на азот, но нямаше замърсители. Устройството светеше зелено — въздухът бе годен за дишане. Мак свали маската и пое предпазливо дъх. Сбърчи отвратено нос при миризмата на нещо слабо доловимо, но твърде неприятно. Някаква смесица между загнили плодове и кучешки изпражнения. Направи знак на другите да свалят маските си. На лицата им моментално се изписа отвращение. Двайсет и две годишният Фриц Шъруд, най-младият миньор, повърна.

Янсон сложи ръце на кръста си, вдиша дълбоко и заяви:

— Обичам тая воня рано сутрин. Мирише на победа.

— И би трябвало, приятелю — каза Мак. — Мирише точно като дъха ти.

Всички се засмяха и Мак усети как напрежението спада.

Слязоха с асансьора на дъното на шахтата и внимателно се запровираха през нападалите камъни; фенерчетата на каските им хвърляха прашни конусовидни лъчи, петната светлина подскачаха по грапавите стени. След шест метра тунелът изведнъж се разшири и ги изведе в голяма суха пещера. Фенерчетата обходиха грапавите жълто-зеленикави стени и гладкия пясъчников таван и се спряха на потните им усмивки. Всички бяха горди от добре свършената тежка задача.

В дъното на пещерата чернееше тунел, непрогледен и изпълнен с обещание, но Мак не позволи на никого да изследва какво има по-нататък.

Започнаха да трупат изкъртените камъни на товарната платформа, но бързо се умориха. Не можеха да продължат с проучването, докато не намереха начин да се справят с температурата. Най-вероятно Ангъс бе предвидил нещо, но Мак трябваше да види какво е.

Все пак бяха разчистили път към естествените пещери.

Качиха се на платформата и излязоха на повърхността.

Следващата им задача беше да започнат да изследват тунелите.

10:17

— Да, Ахмед — каза Катерина Хейс снизходително. — Виждам, че това е аномален връх, но това не обяснява защо го има, нали?

Ахмед я погледна гневно. Сега, когато Ангъс и Ранди ги нямаше, тя командваше. Не ѝ се искаше да го притиска така, но ѝ трябваха отговори. Едва сега разбираше защо Ангъс винаги ги тормозеше толкова — Конъл Къркланд искаше резултати, а за постигането на тези резултати сега отговаряше тя.

Така както тя бе заела мястото на Ангъс, Ахмед бе поел задълженията на Ранди. Тези задължения включваха откриването на причината за малки, необясними сеизмографски върхове. Катерина ги бе сравнила с данните от взривовете на Мак и бе разбрала, че не се дължат на дейността на „Земно ядро“. Тя се боеше, че става дума за срутвания в естествените тунели — нещо, което щеше да забави проекта и да ядоса Конъл.

— И как да разбера какво е? — раздразнено попита Ахмед. — Аз да не съм рентген? А и проклетият компютър се изключва на всеки шест часа. Как очакваш да постигнем някакъв резултат при такива условия на работа?

— Виж какво, там долу има наши хора! Оправи го тоя компютър и разбери какво става. Никой няма да умира по време на моята смяна, разбра ли? Имам си и други проблеми, за които да мисля.

Ахмед изсумтя и пак се обърна към компютъра, а Катерина се върна на малкото си бюро. Нямаше време да се тревожи за чувствата на Ахмед. Доктор Рийвс бе донесла данни от РПЗ, показващи мистериозна линия, която достигаше голяма дълбочина. Разбира се, Конъл веднага поиска обяснение.

Катерина възложи на всички свободни служители да картографират линията — и резултатите бяха шокиращи. На 6,4 километра надолу и на около 800 метра нагоре от мястото, където доктор Рийвс и доктор Хаак бяха открили феномена, линията се завърташе на деветдесет градуса на юг.

Тези две линии се простираха на юг на 5,3 километра. Точно 5,3 километра. След това и двете завиваха на деветдесет градуса една към друга, като образуваха нова, линия и затваряха правоъгълник с дължина 7,4 километра и ширина 5,3 километра. Минната шахта се падаше почти в центъра. Кой беше направил това? Защо? И как го беше направил?