Скот Сиглър - Земно ядро

Кейла се отпусна на стола си и започна да разглежда най-поверителните файлове на „Земно ядро“. Те не я интересуваха. Искаше информация единствено за новия проект на Конъл. Не откри обаче нищо за платина, Сони Макгинес и дори Хърбърт Даркър. Сякаш новият проект официално не съществуваше.

„Параноично копеле — помисли си тя. — Хич не ме изненадваш, Конъл. Не се доверяваш на никого, нали?“

Конъл се нуждаеше от информацията от Хърбърт Даркър, в случай че се наложеше да изнудва Сони Макгинес. Откритие за милиарди. Щом Конъл толкова много искаше това място, други компании биха платили за тази информация. Южноафриканците например приемаха едва ли не за лична обида това, че платина се открива и в други държави. Ако залежите бяха толкова големи, колкото казваше Даркър, това би се отразило на предлагането на платина в световен мащаб, а следователно и на цената ѝ. За такава информация компаниите биха платили.

Интуитивно тя промени тактиката и влезе в раздела за пътните разходи на счетоводния отдел. Счетоводните файлове на всяка компания често бяха добър източник на информация, стига да знаеш какво да търсиш. Информация, която малко компании си правеха труда да защитават. В края на краищата кой го е грижа дали конкуренцията ще разгледа какви са командировките и пътните разходи?

Кейла извика всички разходи за придобивки, оторизирани от Конъл През последните две седмици.

Бинго.

Над десет милиона долара за модерно миньорско оборудване ѝ подсказаха, че е на прав път, но това не бе истинското откритие. Това, което я накара да се усмихне, бяха 356 312,35 долара, платени авансово на товарната компания „Садърн Еър“ във Финикс.

Тя излезе от системата на „Земно ядро“ и заличи следите от присъствието си, а после бързо проникна в системата на „Садърн Еър“. Защитата бе съвсем стандартна и Кейла лесно я преодоля. Извика клиентската сметка на „Земно ядро“. Пет товарни хеликоптера щяха да закарат миньорското оборудване на „Земно ядро“ от различни места на юг до изолирано място в щата Юта. Кейла си отбеляза координатите на доставката: 38°15′ северна ширина, 114°37′ западна дължина.

Мястото се намираше в северната част на планината Уа-Уа.

Ранди Райт седеше на задната седалка и въпреки канските усилия на климатика се потеше като прасе. Почти чуваше как боята на ландроувъра се разтапя под лъчите на яростното слънце. Скоро щяха да спрат и да се наложи да слязат. Това му се стори почти толкова забавно, колкото да му извадят мъдрец.

Погледна през задното стъкло. Ландроувърът вдигаше прах, сякаш бе селскостопански самолет, който сипе облаци пестициди. Гледката отпред не бе много по-добра — безкраен пейзаж в жълто и кафяво, осеян тук-таме шубраци и толкова жилави растения, че сигурно биха цъфнали и на луната.

За стотен път си намести очилата. От друсането и тръскането на колата те непрекъснато се хлъзгаха по потния му нос. Той нямаше нищо против непрекъснатото подскачане на седалката, но тази жега би заличила усмивката и на клоун.

Изглежда обаче друсането не притесняваше останалите в роувъра. Шофьорката, набита и сериозна, казваше се Берта Либранд, изглежда, не усещаше нищо. Едрият мъж в синя униформа отдясно на Ранди нямаше проблеми, но вероятно това се дължеше на килограмите му — само гюле би поместило Патрик О’Дойл.

Либранд също бе облечена в синята униформа на „Земно ядро“. Едра брюнетка и май се занимаваше с бодибилдинг. Ангъс я наричаше „играч от защитата“ и „горила с цици“. Разбира се, казваше го съвсем тихо и само когато Либранд не бе наблизо.

О’Дойл се взираше в нея, но бързо извръщаше поглед, щом тя поглеждаше в огледалото за задно виждане. Ранди не бе сигурен, но му се стори, че О’Дойл се изчерви, когато веднъж тя улови погледа му.

Предполагаше се, че О’Дойл ще ги охранява. Приличаше повече на надзирател в затвор. Никой не бе успял да излезе от лабораторията дори за да отиде до тоалетната, без да уведоми О’Дойл. Сега той отговаряше за сигурността на лагера. От него лъхаше увереност и решителност, от което Ранди го побиваха тръпки (разбира се, за това допринасяха и липсващото ухо и белегът). Носеха се слухове, че О’Дойл е служил в някакъв таен отряд на флота. Освен това се говореше, че веднъж убил петима с голи ръце. Един поглед към здравеняка бе достатъчен да се разбере защо никой в лабораторията не смееше да се оплаче от допълнителните мерки за сигурност.