Скот Сиглър - Земно ядро

— Ела тук веднага. Мисля, че ще се наложи да се свържеш с нея още сега.

— Слизам.

Хектор затвори и се втренчи в списанието, изумен, че не се е сетил още щом видя ножа. В края на краищата не се случваше всеки ден работата на бивш студент на „Бригам Йънг“ да краси корицата на „Нешънъл Джеографик“. В статията се виждаше назъбено острие с форма на полумесец на фона на черно кадифе. С бели букви бе изписано: „Серо Чалтел: забравената подземна столица“.

Конъл чакаше на телефона от двайсет минути. Не че имаше какво да прави в 4 сутринта. На другия край на линията бе 11 предобед — в знойния пек на Южна Африка. Конъл нямаше нищо против да почака. Трябваше да се добере до този човек — до единствения човек, който можеше да доведе работата докрай — та дори да се наложеше да лети до Кейптаун. Ако нещата стигнеха дотам — добре; но Конъл имаше чувството, че ще се справи, без да става от бюрото си.

Телефонът изпука и някой вдигна слушалката.

— Мак Хендрикс на телефона.

— Мак, Конъл Къркланд се обажда.

— Легендарният Главорез. Слушал съм много за теб. На какво дължа тази чест.

— Искам да дойдеш да работиш за мен, Мак.

— И ме накара да си оставя сондите заради това? Малко съм зает тук, господин Къркланд.

— Трябваш ми на следващия самолет за Детройт.

Мак се изсмя.

— Виж, не знам как работите в Щатите, но аз не си тръгвам просто така от работодателите. Сега, ако нямаш нищо против…

— Ще копаем на пет километра под земята, Мак — прекъсна го Конъл.

Последва кратко мълчание.

— Пет километра ли каза?

— Точно така. Искам да се заемеш ти, защото си най-добрият. Ако до утре не дойдеш в Детройт обаче, ще се задоволя с номер две. Знам, че на Клаус Хонегер много му се иска да счупи рекорда ти.

— Чакай малко! — ядосано каза Мак. — Хонегер не може да изкопае пет километра даже и да му разчистите три предварително. Готов съм да те изслушам, но карай по-бавно! Дори не ми даде възможност да го обмисля.

— Няма и да ти дам — отговори Конъл. — Малко бързам. Ще изпратя инженер в мината още утре — или теб, или Хонегер.

— И какво ще търсите, по дяволите?

— Това не мога да ти кажа.

— Значи искаш от мен да напусна работа и да тръгна за Детройт, без да знам никакви подробности или дали просто не се шегуваш с мен?

— Нашият самолет ще те вземе. Просто ела тук. Виж за какво става дума, а после можеш и да се откажеш. Ако не ти хареса, ще те върнем обратно. Или искаш да ми кажеш, че не си струва да си пуснеш няколко дни болнични, за да разбереш, че не се шегувам?

Още едно кратко мълчание.

— Пет километра, така ли?

— Поне.

— Не Мога да повярвам, че се съгласявам, но ще дойда утре, нахално арогантно копеле такова — въздъхна Мак.

Конъл се усмихна.

— Самолетът вече те чака в Кейптаун. Бъди там след два часа.

В 17:33 Кейла Майърс най-накрая разби защитата на компютърната система на „Земно ядро“ и получи достъп до вътрешните страници на компанията. Защитата би спряла повечето натрапници, дори най-добрите хакери на света. Кейла обаче бе бивша любимка в Агенцията за национална сигурност и бе по-добра и от най-добрите.

Мисията на АНС бе да защитава комуникациите в САЩ, както и да подслушва чуждестранните комуникации. Правителството на САЩ бе обучавало Кейла безброй часове в „безопасност на комуникациите“. Част от работата ѝ бе да се уверява, че комуникациите в САЩ не се подслушват от чуждестранни разузнавания. Другата мисия на АНС бе точно обратната и се наричаше „сигнално разузнаване“.

Сигналното разузнаване включваше засичането на съобщения от чуждестранни правителства и използването на тази информация за целите на националната сигурност. Кейла бе обучена да подслушва телефонни обаждания, радиосигнали, микровълнови и лазерни предавания и особено компютърни съобщения. Освен че я бе обучила да убива и да води разпити, АНС я бе превърнала в експерт по комуникациите, виртуоз в шпионажа на данни и забележителен хакер.

В сравнение с компютърните защити на Кремъл „Земно ядро“ не се противи дълго. Въпреки това Конъл не бе жалил средства за сигурността на компанията. „Земно ядро“ дори не фигурираше в някои правителствени бази данни. Ако човек не се сдобиеше с телефонен номер от някой от компанията, такъв не можеше да се намери никъде — в никаква директория или база данни. Дори централата на корпорацията не бе означена в Ренесанс Сентър в Детройт. С изключение на пощальоните и мениджърите на сградата никой дори не подозираше за съществуването на „Земно ядро“.