Скот Сиглър - Земно ядро

— Нищо — отговори Ангъс. — Няма биогеохимично доказателство дори за желязо, какво остава за платина или друг ценен метал. А това отговаря и на другите ни проучвания, които показват, че няма металогенно доказателство за залежи.

— Металогенно?

— Минералите в даден район могат да разкрият вероятното местонахождение на неоткрити залежи — каза Ангъс. — Не открихме никакви елементи, които обикновено се свързват с платинени залежи. Освен това не видяхме обезцветяване на повърхността при полетите. По повърхността няма никакви следи — нито от платина, нито металогенни индикатори.

— Значи искаш да кажеш, че като се изключи пясъкът, който е открил господин Макгинес, няма индикатори за платинени залежи?

— Поне не и ако се използват традиционните техники — каза Ангъс. — Но разполагаме с друга информация, с която се сдобихме най-вече от новите томографски техники, които разработих.

— Искате да кажете топографски? — каза О’Дойл.

Ангъс му хвърли презрителен поглед.

— Не, господин О’Дойл, искам да кажа томографски. Топографията е картографиране на повърхността. Томографията е картографиране на самите слоеве, на формите и контурите на различните вещества и на плътността им.

На Конъл му се прииска да изтрие подигравателната му усмивка.

— Ангъс е експерт по томографията. В момента стоите пред един велик човек, господин О’Дойл.

— Брей, какъв късмет имам — каза О’Дойл съвсем спокойно.

Ангъс не обърна внимание на коментара.

— Радарът за проникване в земните пластове, или РПЗ, може да картографира контурите на твърдите пластове, като изпраща радиовълни и отчита времето, за което се връщат. На същия принцип се използват стандартните радари за локализиране на самолети в небето. Съвременните техники позволяват проникване под повърхността от максимум триста метра. Моят нов метод обаче позволява проникване до пет километра. Държа да отбележа, че това е в пъти повече от всеки друг метод на света.

— Придържайте се към темата, доктор Кул — каза Конъл.

Ангъс се обърна към един компютърен терминал и извика графика с гъсти вертикални линии с различна дължина.

— Този връх има аномална плътност — каза Ангъс и посочи най-дългата линия в графиката. — Забелязвате ли колко по-висока е линията от всички останали? Това е така заради плътността. Плътността е наистина голяма, много по-голяма от околните скали, което показва, че ако е метална руда, е с много висока концентрация.

— Какво искаш да кажеш с това „ако е руда“? — попита Конъл.

— Един от проблемите е, че в сигнала имаше много шум — сякаш в планината има области с много малка плътност. Използвахме и геофон, за да си помогнем с отчетите. Детонирахме експлозиви в целия район и направихме отчети на базата на ехото. Това е същото като компютърната томография, но се измерва дължината на пътя на сеизмичните вълни от експлозиите, а не рентгеновите лъчи. Комбинирах тези два метода, за да картографирам целия район.

Ангъс щракна с мишката и на екрана се появи триизмерна картина. В центъра ѝ се виждаше плътна зелена маса, на много места разкривена, но като цяло с правоъгълна форма. Бе оградена с яркожълт контур. От него във всички посоки се разклоняваха бледожълти прилични на вени линии, но повечето сочеха нагоре и настрани от основната маса. Надолу сочеше една-единствена яркожълта линия, която тръгваше от центъра на зелената маса. Картината оставяше впечатлението на неоновозелена морска анемона, която търси храна и простира стотиците си тънки жълти пипала във водата.

Конъл бе свикнал да вижда подобни картини благодарение на невероятния талант на Ангъс, но обикновено екранът бе осеян с многобройни цветове и форми, които представляваха най-различни скали и минерали. Дори изображенията на най-концентрираните залежи показваха поне десетина различни цвята. Като се изключи това, че картата бе силно опростена, той не разбра какви са пълзящите жълти линии.

— Това не е каквото съм свикнал да виждам. Обясни.

— Ами, зеленото е това, което ни трябва — отговори Ангъс.

— А къде са всички други минерали?

— Няма други минерали. Това е най-странното в цялата работа. Тази планина е един голям монолитен безполезен варовик. Има малко желязна руда с ниска концентрация, но това е всичко. Не я показах на картата, за да видим какво всъщност има там. Има само варовик и тази Плътна маса, която смятаме, че изцяло е платинова руда.

— Колко голяма е тази Плътна маса?