Скот Сиглър - Земно ядро

— Дълга е около шест километра и половина и широка малко повече от километър и половина.

Конъл изумено повдигна вежди.

— На едно-единствено място?

— На едно-единствено място — отговори Ангъс. — Знам, че е странно, но това още не е най-хубавата част. Жълтите линии — местата с малка плътност — изглеждат твърде меки, за да са скали. И не са скали. Всъщност не са нищо. Доколкото мога да кажа, това са пещери.

Конъл загледа картата. Зелената област, която представляваше дългата шест километра и половина Плътна маса, изглеждаше много малка в сравнение с многобройните жълти линии, които изпълваха екрана. На Картата се виждаше дълбочина от близо пет километра, а много от жълтите линии стигаха долния край на екрана. Някои бяха много тънки, други бяха плътни и непрекъснати. Картата бе осеяна с плътни жълти петна, включително контура около зелената маса.

— На каква дълбочина се намира Плътната маса?

— На 4900 метра — отговори Ангъс. — Почти пет километра.

— Има ли нещо подобно на това в района?

— Не, не сме видели — каза Ангъс.

— Това не ти ли се струва странно?

— Цялата тая работа ми се струва странна. Имаме потенциален залеж на платина, а няма стандартни показатели, че такъв би трябвало да съществува. Освен това, изглежда сме открили най-голямата система от пещери на света.

— Най-голямата на света? — попита Конъл. — Колко е голяма?

— Пещерите в близост и около Плътната маса са необичайно големи. Най-голямата известна единична пещера се намира в пещерната система Карлсбад в Невада и има площ 38 квадратни километра, а височината ѝ достига 76 метра. Пещерите в Плътната маса са много по-големи. Има една с формата на бъбрек, която е може би около 65 квадратни километра, а височината ѝ достига 300 метра. Освен това самата Плътна маса е приблизително 26 квадратни километра. Никога не съм виждал нещо подобно. Никой не е виждал. Направихме невероятно откритие. Досега най-дългата система е Мамутовата пещера в Кентъки. Тунелите ѝ са с обща дължина над 500 километра. По мои изчисления пещерната система на Плътната маса има тунели с обща дължина 1000 километра и около 815 квадратни километра обща площ на пещерите.

О’Дойл подсвирна изумено. Ангъс просто кимна.

Конъл вдигна поглед от картата. Огромната пещерна система бе интересна, но не бе това, което го интересуваше.

— Предполагам, че си поръчал да се направят проби? — Това бе единственият начин да се разбере дали „Плътната маса“, както я наричаше Ангъс, е това, което им трябва.

— В момента се вземат — отговори Ангъс.

— Отлично. — Конъл не харесваше Ангъс, но трябваше да признае, че е адски добър в работата си. — Отлична работа, Кул. Сега разбирам защо ти даваме такава заплата. Подготвѝ се за изследвания на място. Вече съм изпратил доста оборудване там, включително онази твоя експериментална рубиново-лазерна сонда.

— Нали разбирате, че досега никой не е сондирал толкова дълбока минна шахта — каза Ангъс. — Това ще е огромно техническо начинание. Настоящият световен рекорд е малко над три километра. Сондирането е било ръководено от Мак Хендрикс за „Юромайн“. Той е най-добрият. Ако искате да сондирате по-дълбоко, ще ви трябва най-добрият в тази сфера.

— Имам предвид точно него — каза Конъл. Ти имаш да мислиш за други неща. Изготви списък с нужното оборудване. След три дни искам да си готов заедно с хората, които ще ти трябват.

— Три дни? — възкликна Ангъс. — Искате работеща лаборатория на мястото за сондиране след три дни?

— Точно така. Искам пробите да се анализират на място. Можеш ли да се справиш?

Ангъс се поколеба само за миг.

— Разбира се, че мога.

Конъл видя как очите му блеснаха и това изобщо не му хареса.

Вероятно в ума на Ангъс се въртяха спелеоложки мечти и той планираше да изследва огромните тунели под планината Уа-Уа. Конъл знаеше, че трябва да наблюдава Ангъс отблизо и да го държи изкъсо, за да е сигурен, че малкият гений няма да хукне да прави експедиции. Тези мисли обаче бяха прибързани — нищо нямаше значение, преди сондажите да потвърдят откритието.

Конъл се обърна и излезе от лабораторията. Все още нямаше истинско доказателство, но инстинктът му подсказваше, че Плътната маса може да е платинена руда с такива размери, че възможните печалби да се окажат смайващи.

В главата на Ангъс вече се въртяха всякакви планове за подготовката. Установяването на функционираща лаборатория за три дни насред същинската пустош щеше да е ужасно скъпо и много трудно. Това не го интересуваше, той щеше да намери начин да се справи. Трябваше да се справи. Лабораторията на място предполагаше, че присъствието му там ще е необходимо поне месец.