Скот Сиглър - Земно ядро

— Господин Къркланд ми се обади тази сутрин ѝ ме помоли да се уверя, че ще дойдете навреме — каза О’Дойл. Гласът му бе дълбок и плътен. — Ще остане доволен, като разбере, че сте тук толкова рано. Зачислен съм за постоянно към вашия отдел. Никой няма да влиза или излиза без мое знание, по нареждане на госпожа Йекли. Знам, че това ще причини неудобства, но е забранено да се изнася какъвто и да е материал оттук до второ нареждане. Ако се наложи да работите до късно, сме пригодили източния склад, така че вие и персоналът да можете да поспите. Ще се постарая да не ви преча, доколкото мога.

Любопитството на Кул надделя над яростта от тази намеса във владенията му. През трите години на работа в корпорацията никога не бе виждал нещо подобно. Какво по дяволите беше подпалило такъв огън под задника на Конъл? Какво можеше да е толкова неотложно и да доведе до параноя?

Сякаш за да отговори на мислите му, О’Дойл посегна към джоба си, извади връзка ключове и отключи стоманеното куфарче, което лежеше в краката му. Извади червена папка.

— Това е информацията, която ми е наредено да ви дам. Трябва да я прочетете, а после да ми я върнете. Никой от персонала не трябва да я научава. Инструкциите на господин Къркланд са да не обсъждате подробности от прочетеното с персонала, макар че той разбира, че ще трябва да ги накарате да работят по различни аспекти от тук съдържащото се.

— За какво изобщо става дума? — попита Ангъс и взе папката с такова любопитство, че чак настръхна.

— Не зная, сър. Не съм упълномощен за това.

Ангъс отвори папката. Умът му се въртеше около секретните военни похвати, внезапно наложени в работата му. Беше доклад за металургичен анализ. Трябваше му само един поглед, за да му се изясни всичко. Сега разбра защо се налагаше присъствието на О’Дойл, както и заплахите и натискът от страна на Къркланд. Корпорация „Земно ядро“ бе сложила ръка на нещо, което можеше да се окаже най-богатата мина в историята.

Цифрите в доклада го шокираха. Пробата бе почти чиста платина, примесена с иридий. Ценните метали в природата съдържаха примеси; дори прашецът им съдържаше примеси — но не и тази проба.

С революционните технологии, които беше разработил наскоро, той можеше да състави карта на земните пластове и най-вероятно да посочи точното място на източника. Ако този източник бе с някакви прилични размери, печалбата щеше да е изумителна.

— Трябва веднага да се обадя в геоложката компания „Харисън“ — каза Ангъс. — Трябват ни техните хеликоптери.

— Без външни хора — каза О’Дойл. — Господин Къркланд изрично подчерта това.

Ангъс тропна с крак.

— Но аз трябва да проуча района незабавно!

— Кажете какво ви трябва — спокойно отвърна О’Дойл.

— Трябват ми хеликоптери, поне два, и то оборудвани с най-новите инструменти, които съм разработил. Освен това трябва да са големи, в смисъл товарни.

— Просто ми дайте разпечатка с всичко, което ви е необходимо, и ще ви го осигуря.

— Не ме разбра — каза Ангъс. — Става дума за хеликоптери на стойност половин милион бройката. Дали Къркланд ще одобри това?

О’Дойл търпеливо се усмихна.

— Разбира се, сър. Ако просто ми дадете разпечатка, ще се погрижа за всичко.

Ангъс чак подсвирна. Ако Къркланд харчеше такива средства, без да му мигне окото, този проект направо възлизаше на баснословна сума.

— Ще осигуря пилоти и екипаж от служителите на „Земно ядро“, сър — каза О’Дойл. — Но вие трябва да посочите технически персонал, който да вземе пробите. Господин Къркланд помоли да определите най-добрите и най-доверените си хора за събиране на материала.

Ангъс кимна, после бързо тръгна към лабораторията. Преди обаче да стигне вратата, го спря една силна ръка на рамото му. Той се обърна стреснат.

О’Дойл се усмихна вежливо.

— Трябва да ми върнете папката, сър.

Ангъс примигна, без да разбира, после сведе поглед към червената папка в ръката си.

— О… извинявай. — И едва ли не хвърли папката на О’Дойл.

Докато бързаше към лабораторията, го проследиха десетки погледи. Почувства се по-добре, почувства се отново в свои води. Това беше проект, в който трябваше да вложи и последната капка от своя гений.

— Ранди, стягай се! Отиваш в Юта.

Сони Макгинес и Чо Такачи продължиха с търсенето на информация за мястото в Уа-Уа. Бяха прекарали четиридесет от последните четиридесет и осем часа заровени в мухлясалите архиви на университета, прелистваха безброй пожълтели вестници, редки текстове и научни списания — много отпреди ерата на компютрите. Чо се тъпчеше с кофеинови таблетки и Сони го избудалка, че нарушава мормонските закони срещу кофеина.