Скот Сиглър - Земно ядро

— Направо е непочтително — каза Сони. — За бога, та ние сме в „Бригам Йънг“.

Чо изглеждаше наистина изтощен.

— Какво искаш от мен, старче? Конъл не ме предупреди, че ще будувам цели два дни.

Сони се засмя.

— Дотук с „лесните пари“, а, хлапе?

— Не се притеснявай, не е като да не съм свикнал: Бях студент по медицина, когато постъпих във флота. После завърших.

— Ти си лекар?

— Бях. За около година.

— Какво по дяволите дириш в „Земно ядро“ тогава?

Чо сви рамене.

— Не ми хареса работата в болницата. Твърде много интриги и измами със застрахователните компании и всякакви такива глупости.

Сони кимна.

— Аха. Съдили са те, нали?

Чо го изгледа ядосано за миг, после се усмихна уморено.

— Доста ти сече пипето като за сбръчкано полезно изкопаемо. Да, съдиха ме.

— А и това тука сигурно е много по-вълнуващо от едно скучно спешно отделение — каза Сони.

Чо вдигна рамене и се прозя.

— Всъщност наистина е много интересно. Сега може ли да се върнем към работата, преди да съм припаднал?

Сони не намери кой знае какво като информация за планината Уа-Уа, нито за района на платиненото находище. Хората не си правеха труда да пишат за него поради горе-долу същите причини, поради които поетите не пишат стихове за котешки изпражнения — планината Уа-Уа беше грозна и не представляваше интерес. Сони обаче намери няколко геологични проучвания на района, като повечето бяха написани от студенти, които защитаваха докторат. Едно бе наистина любопитно.

Докладът беше озаглавен „Тунели в южната част на планината Уа-Уа“ и бе дело на някой си Самюъл Дж. Андерсън от 1942 г. Сони откри препратка към Андерсън, докато преглеждаше дебелите кожени томове със стари университетски вестници на „Бригам Йънг“. В статията се разказваше как студентът открил пещерни образувания в Уа-Уа. Сони претърси каталозите и намери доклада — покрити с плесен листове — в едно ръждясало чекмедже. Очевидно не бе четен от десетилетия. Много от старите доклади с проучвания все още се пазеха, още от времето, когато „Бригам Йънг“ бе имал само двайсетина хиляди студенти.

Сони хвърли на доклада само един бегъл любопитен поглед, но после видя местоположението на тунела, което, ако бе точно, бе на по-малко от километър и половина североизточно от Силвър Спринг. Освен това се намираше на по-малко от километър източно от мината на Джесъп. Пещерата на Андерсън бе точно между две платинени находища.

В доклада се описваше как Андерсън открил дълъг пасаж на хиляда и петстотин метра височина. Заедно с приятелите си влязъл в един от тунелите. Минали 120 метра и се натъкнали на срутване, което блокирало тунела. Андерсън предполагаше, че в пещерите са живели първобитни хора. Базираше теорията си на инструмент, който бе открил в тунела.

Кръвта на Сони замръзна, когато прочете повече за въпросния инструмент. Андерсън не смяташе, че има кой знае каква стойност в сравнение с геологичните проучвания, но го бе впечатлил достатъчно, за да го опише накратко.

„На около седемдесет и пет метра навътре в пещерата намерихме примитивен инструмент. Изглежда, е стъргало, а може би оръжие. Острието е метално, очевидно изработено от сръчен майстор, с дължина трийсет и пет сантиметра и ширина десет. Към дупката в средата на острието е привързано тънко грубо въже, което почти се е разложило. Хората, които са го създали, очевидно са имали добри умения в обработката на метал. Ножът има назъбено острие от външната страна, все още много остро, въпреки че е престояло в пещерата от незапомнени времена. Изглежда, ножът е стоманен. Качеството на изработката е отлично, но тъй като не съм антрополог, съм сигурен, че такъв артефакт не е нищо необичайно. Ще го предам в департамента по антропология“.

В доклада на Андерсън бе включена груба скица на острието. Двойният полумесец със зловеща форма изглеждаше точно като оръжието, с което Джесъп бе извършил убийствата осемдесет години по-рано.

В доклада си Андерсън бе изписал до рисунката с ножа числото 32. Беше номер на препратка. Сони я потърси и откри друго число. Възбудено го записа в тетрадката си с бележки.

— Какво пишеш? — попита Чо.

— Изглежда, е препратка към архив — каза Сони. — Обзалагам се, че Андерсън е предал ножа в департамента по антропология. В повечето музеи разполагат с повече предмети, отколкото могат да изследват. Архивират се купища материали. Трябва да видиш тези проклети хранилища — дори и най-старите работници в музеите не познават и половината неща.