Скот Сиглър - Земно ядро

Ангъс седна на леглото, присви очи и изду ноздри. Дали Къркланд наистина можеше да опетни репутацията му? Можеше ли? Къркланд бе легенда в минната общност, всички знаеха, че е безскрупулен, щом става дума за придобиване на нови находища. Освен това беше известен и с искреността си, щом получеше това, което иска. Най-важното, разбира се, бе, че просто беше известен . Бе влиятелен човек в тази сфера, човек, способен да опетни дори безупречната репутация на един чистокръвен гений. Не, не можеше да има чак такова влияние. Хората щяха да разберат, че Къркланд само злослови, щяха да разберат и от най-бегъл поглед, че Ангъс Кул е най-великият ум на своето време.

— Може пък и да се пробвам — каза Ангъс.

— Може и да го направиш, но не мисля, че е в твой интерес. Така че не закъснявай утре, ако обичаш.

Връзката прекъсна.

Фактът, че Ангъс не затръшна слушалката, бе изключителна проява на самоконтрол. Прокара ръце през мръсната си сплъстена коса. Бяха му се накарали като на непослушно момченце. На всичкото отгоре му затвориха! Направо не можеше да асимилира такова безочие.

Кой по дяволите беше този Къркланд? Някакъв глупав изпълнителен директор, който си мислеше, че магистърската степен е мярка за интелигентност? Ангъс мразеше изпълнителните директори. Можеше да се изправи с трите си докторски степени срещу цял куп магистри.

Добре, щеше да се прибере. Щеше да влети право в кабинета на Барбара Йекли и да вдигне голяма патърдия. Ако още не бе разбрала как нейният любимец Конъл Къркланд управлява бизнеса, той щеше да я светне. Конъл може и да ѝ беше любимец, но тя със сигурност нямаше да позволи някой да говори така на Ангъс Кул. Никога.

Ангъс Кул отвори с трясък вратата на лабораторията, очите му бяха присвити яростно. Бяха му се накарали за втори път от два дни! Само че този път не беше господин Голямата клечка Конъл Къркланд, а Барбара Йекли. Пред нейното конско това на Конъл изглеждаше направо плахо.

Когато влетя в офиса в Ренесанс Сентър, очакваше Йекли да се огъне веднага, но вместо това откри, че тя с най-голяма охота помага на Къркланд с мръсните му номера. За Ангъс не остана и най-малко съмнение кой командва в „Земно ядро“. Йекли и Къркланд, в този ред. Ангъс беше трети . Чак трети.

Никога не бе оставал на второ място в живота си, та какво остава за трето! Трябваше просто да излезе от кабинета ѝ, без да закрещи, да напусне сградата, без да потроши нищо, да се качи в колата си и да отиде в лабораторията, без да избухне в ярост на пътя.

Щеше да им даде да разберат и на двамата. Рано или късно щеше да им даде да разберат.

Затрополи към лабораторията, изпълнен с гордо възмущение. Насочи се право към кабинета си, без да каже и дума на никого. Тази лаборатория, неговата лаборатория , бе царството му, мястото, където той командваше. Да го привикат така, да му заповядват като на някой ученик — това беше нетърпимо. Ангъс влетя в кабинета си, като възнамеряваше силно да затръшне вратата.

Там обаче, на бюрото му, седеше Патрик О’Дойл, навъсен. Ангъс замръзна за миг, изненадан да го види в кабинета си. О’Дойл бе шефът на сигурността в „Земно ядро“ и като цяло гаден тип. Носеха се слухове, че е бивша зелена барета. Освен това се говореше, че е правителствен снайперист и едно време е очистил държавния глава на някаква страна от Третия свят.

Пронизителните очи на О’Дойл, изглежда, не ценяха човешкия живот кой знае колко. Той бе огромен, малко по-нисък от двуметровия Конъл, но много по-тежък, поне сто и десет килограма. Показалото се бирено коремче бе единственият недостатък на иначе стегнатата му фигура. При всяко негово движение мускулите му играеха, а коремчето подскачаше.

Изглеждаше достатъчно възрастен, за да е баща на Ангъс. Оредяваща ниско подстригана бяла коса, под нея розова кожа. Там, където трябваше да се намира дясното му ухо, се мъдреше огромен белег. Носеше безупречна синя униформа без нито една гънка. Напомняше на Ангъс на двукрак дебеловрат едноух булдог.

— Добро утро, доктор Кул — вежливо каза О’Дойл.

— Какво правиш в кабинета ми, по дяволите? — Ангъс подозираше, че ядосаният му тон не е чак толкова убедителен, колкото му се искаше.

О’Дойл не отговори. Вместо това му подаде разпечатка от мейл:

До: podoyle@earthcore.biz

От: ckirkland@earthcore.biz

Относно: Важна задача

Днес ще Ви бъде предадена на ръка конфиденциална информация по куриер. Предайте я на Ангъс Кул. Той ще разбере огромната и важност. Искам да проучи незабавно и щателно района, посочен в писмото. Това става единствения проект на дневен ред, всичко друго минава на заден план. Упълномощавам Ви да използвате всичко, което ще му е необходимо като екипировка, средства и време на персонала. Без външни хора.