Скот Сиглър - Земно ядро

Сега бе техен ред да умрат.

Тя вдигна очи към стените и загледа инструкциите. Най-отгоре имаше изображения на покритите с шипове вражески кораби, както и на нещо, което не бе виждала досега: двукрако същество, покрито с шипове. Тялото му бе дълго и тънко и нямаше дори бегла прилика с човек. Бе протегнало напред изключително дълга ръка, която завършваше с нещо, което можеше да е единствено оръжие. Вероника не успя да различи нещо, което да прилича на глава.

Разбра, че това е; древният враг на скалоподите.

Под тези картини имаше изображения на врага, който се придвижва в тунелите. Отдолу имаше последователни инструкции за детониране на гибелното устройство.

Изсеченото послание бе съвсем ясно — ако врагът навлезе в тунелите, вдигнете всичко във въздуха. Тя внезапно изпита възхищение от културата на скалоподите. Бяха воини докрай, до такава степен решени да не попадат в плен, че щяха да се самоунищожат. Но тя се възхищаваше на старите скалоподи, а не на сегашните генетично изродени същества, които безумно посичаха всичко, което се изпречваше пред очите им.

Всъщност беше странно как тази раса, която едно време бе пътувала между звездите и можеше да мести планини, сега общуваше на нивото на пещерните хора. Тя се зачуди дали същата участ не чака и нейната раса. Може би в самия край човечеството щеше да остане само с едни недодялани картини.

Пое дълбоко дъх и започна да изучава инструкциите.

Конъл се пресегна към врата на О’Дойл и отлепи неговия предавател Марко/Поло. Направи същото и с Либранд. Бе същото като да олющи коричка от рана.

О’Дойл посегна да отлепи и предавателя на Конъл, но той отблъсна ръката му и каза приглушено:

— Не.

Нямаше начин Кейла да чуе гласа му сред грохота на реката, но въпреки това говореше тихо.

— Ще я отведа оттук. Ти изведи Либранд на повърхността.

— Каза, че е опасна. Аз ще я извадя от строя, а после ще се измъкнем.

Конъл поклати глава.

— Виж се, О’Дойл. Нямаш никакъв шанс. Повярвай ми. Ще поговоря с нея и ще видя какво е намислила. В най-лошия случай тя ще ме довърши, а през това време ти ще можеш да измъкнеш Либранд.

И двамата знаеха какъв е залогът. О’Дойл искаше да защити Конъл, но още повече искаше да спаси Либранд. Подаде на Конъл ножа си. Той го взе, погледна О’Дойл в очите и кимна. За един ден бяха станали другари, братя по оръжие. Цялото това насилие и борбата за живот ги бяха споили с неразрушима връзка.

В очите на О’Дойл се четеше благодарност и дълг, който никога не може да бъде изплатен.

Конъл се изправи и каза:

— Без предавателите на Марко/Поло тя няма как да ви види. Не се опитвай да се бориш с нея, О’Дойл, или и двамата с Либранд ще умрете за секунди. Повярвай ми. Щом ѝ отвлека вниманието, тръгнете към Магистралата на Лин и изчезвайте.

И без да каже нищо повече, тръгна.

10:28

На дисплея на Марко/Поло имената на Берта Либранд, Патрик О’Дойл и Конъл Къркланд мигаха в жълто заради губещия се сигнал. А после екранът изведнъж светна в зелено. Кейла вдигна очи и видя Конъл — стоеше на петдесет метра от нея, в края на каньона. Тя веднага изключи уреда и го пъхна в колана си, та и двете ѝ ръце да са свободни. Автоматът висеше на гърдите ѝ.

— Конъл! — Тя бързо тръгна напред. — Добре ли си?

— Спри, Кейла.

Тя спря и попита невинно:

— Какво има?

— Какво правиш тук?

Тя видя, че е напрегнат и готов да отскочи на секундата. Ръката му бе отпусната на корпуса на кораба. Бе готов да се скрие зад него и да изчезне от погледа ѝ.

— Дойдох да те спася.

— А откъде знаеш, че трябва да ме спасяваш? Не съм ти казвал за лагера.

Тя не отговори. Той леко помръдна, а раменете му се присвиха на милиметър. Готвеше се да побегне. Кейла сграбчи автомата, вдигна го и стреля, но Конъл бе прекалено бърз и се скри зад корпуса точно преди куршумите да изкънтят в платината.

Тя се втурна след него в наситените с пара сенки на каньона.

10:29

О’Дойл я мярна само за миг, докато тя се впускаше след Конъл. Конъл имаше двайсет секунди преднина, като се имаше предвид разстоянието, но колко щеше да издържи, преди тя да го настигне?

Изчака десет секунди, изправи се и вдигна Либранд. Желаеше успех на Конъл, но вече не можеше да му помогне. Метна Либранд на рамо и излезе с накуцване от сферичната стая. Тръгна към Магистралата на Лин. Трябваше да бърза. Дори да избегнеше скалоподите, сребристите буболечки и Кейла Майърс, Вероника всеки момент можеше да взриви всичко.