Скот Сиглър - Земно ядро

След като тази смърт бе от първостепенно значение за расата, бе логично старите скалоподи да са се погрижили за това. Съмняваше се, че сребристите буболечки са програмирани да унищожат господарите си. Най-вероятно сферата трябваше да се детонира от скалопод.

Щом смъртта бе за предпочитане пред врага и сферата бе поддържана в изправност толкова време, значи старите скалоподи бяха предвиждали употребата ѝ, а това означаваше, че трябва да има прости инструкции. Беше логично. В края на краищата старите скалоподи бяха предвидили изгубването на езика, което обясняваше опростените послания в Пещерата с рисунките и из целия тунелен комплекс. Това означаваше, че инструкциите за сферата вероятно също са прости.

Огледа контролния панел. Имаше няколко празни стъкловидни квадрата. Предположи, че са някакви видеоекрани. Съмняваше се, че все още функционират. Огледалната повърхност на контролния панел проблясваше пред нея със скритите си тайни.

Отговорът трябваше да се крие някъде тук. Но къде?

Конъл гледаше Кейла Майърс и се опитваше да разбере какво прави тя тук. Логиката го накара да не се поддаде на първоначалния порив да ѝ се обади. Тя изобщо не трябваше да е в тунелите. Той бе единственият в „Земно ядро“, който бе работил с Кейла. Никой в компанията дори не бе чувал за нея, а той не я бе информирал за мястото в планината Уа-Уа.

Знаеше по-добре от всеки, че тя е способна на всичко. Изпита подозрение и страх. Тя бе облечена в кул-стюм. Зачуди се дали го е откраднала, или е убила някой, за да го вземе. На гърдите ѝ имаше ремъци с муниции и оборудване. Държеше автомат. Лицето ѝ бе намръщено.

Кейла раздвижи уреда, за да изследва района, и Конъл осъзна, че е дошла да търси някого. Но дали за да го спаси, или за да го убие? Чу меренето и премина в явен гняв. Тя закачи уреда на колана си и измъкна друг. Конъл присви очи и се опита да разбере какво прави. След секунда разпозна устройството. Полазиха го тръпки.

Кейла държеше компютърната карта на Ангъс.

Имаше само един начин да се е сдобила с тази карта. Беше я взела насила от Ангъс. Малкото копеле никога не би ѝ я дало, освен може би пред дулото на пистолет. Кейла бе дошла тук по работа, по своя работа, която определено не бе в интерес на „Земно ядро“ или оцелелите служители на компанията.

Конъл тихо се вмъкна в сферичната стая и вдигна пръст пред устата си.

— Още скалоподи ли? — отпаднало попита Либранд. Гласът ѝ бе дрезгав шепот.

Конъл се изненада, че е в съзнание. Изглеждаше слаба и бледа като престояли в цедката спагети.

— По-лошо — приглушено каза Конъл. — Бивш агент на АНС. Кейла Майърс. Мисля, че може да е убила Ангъс.

— Тая вече ми харесва — отвърна О’Дойл.

— Не знам какво прави тук, но е много опасна. Ако е убила Ангъс, ще убие и нас за нула време.

— Защо ѝ е да ни убива? — попита О’Дойл.

— Нямам представа. — Конъл не знаеше какво иска Кейла Майърс, но знаеше едно — че каквато и да е играта ѝ, тя ще играе докрай.

10:23

Беше като да гледа една от онези триизмерни картини, на които има вълнообразни линии и привидно абстрактни шарки — и изведнъж образът магически изкристализира.

— Признавам им го — тихо каза Вероника. — Поне са последователни.

Картините бяха изсечени направо в платината, която покриваше стените на катедралната стая. Тя веднага разпозна изображението на контролния панел и нещо, което приличаше на инструкции за снижаване на сферата. Дори за самоунищожението на цяла една раса старите скалоподи разчитаха на опростени образи.

Не знаеше много за комуникацията на скалоподите, но познаваше тази на собствения си вид. Без някаква централизирана културна връзка като телевизия или радио езикът се разпадаше и мутираше в безброй местни говори и диалекти. Разреждането на езика можеше да стане толкова бързо, че само за век някои, говорили първоначалната версия, да не могат да разберат новите форми.

Вероника можеше само да си представя колко може да се промени един език за единайсет хиляди години. Дори скалоподите да бяха променяли по една-единствена дума на всеки век, досега 110 думи щяха да се различават, а това можеше да направи оригиналните инструкции абсолютно непригодни. В края на краищата взривяването на цяла планина не бе нещо, за което да говорят всеки ден, нали?

Какъв бе логичният отговор на този вероятен проблем? Инструкциите да се представят под формата на изображения. Простите изображения можеха да позволят на скалоподите да се самоунищожат, ако се появи врагът им. Тази концепция обясняваше Пещерата с рисунките. Релефите в нея представляваха инструкции и носеха едно-единствено послание, което скалоподите разбираха много добре — ако нещо дойде отгоре, убийте го.