Скот Сиглър - Земно ядро

Щом го развърза, Ангъс избяга до стената, седна в мръсотията и го погледна.

— Ще ме убиеш ли?

— От теб зависи — отговори О’Дойл. — Трябва ми кул-стюмът ти. Мога да го сваля от трупа ти, а можеш да си го свалиш и сам.

— Не можеш да ми вземеш костюма… Ще умра.

— Може. А може и да не умреш — спокойно отвърна О’Дойл. — Сигурно ще успееш да се добереш до повърхността, ако си достатъчно здрав. Както и да е, и без това не ме интересува дали ще успееш. Имаш двайсет секунди да си съблечеш костюма или ще те убия още сега.

— Ама не можеш да ме оставиш тук гол…

— Двайсет… деветнайсет… осемнайсет…

Паниката в очите на Ангъс проблесна с нова сила. Той побърза да свали костюма със здравата си ръка — съблече се, преди О’Дойл да стигне до пет.

— Сега се обърни — каза О’Дойл.

Ангъс започна да скимти. Гласът му премина в жален вой.

— Не можеш да ме убиеш! — Тялото му вече се обливаше в пот. — Нали направих, каквото ми каза.

— Обръщай се веднага!

Ангъс веднага се обърна с лице към стената и зачака ножът да се забие в тила или гърба му.

— Стой така — каза О’Дойл. — И не се обръщай, докато не ти кажа.

Грабна кул-стюма и отиде до Либранд. Започна да сваля нарязания ѝ костюм, после просто го разкъса и го смъкна.

— Моментът май не е много подходящ да ме събличаш, а? — едва проговори тя. Лицето ѝ бе покрито със спукани мехури. Усмихна му се със сухите си напукани устни. Очите ѝ бяха премрежени от болка.

— Дръж се, скъпа — каза О’Дойл и захвърли настрани дрипите от кул-стюма ѝ. — Само още няколко минути.

10:37

Кейла взе завоя. Стискаше автомата в ръка и в мъгливата светлина беше като блестяща гибел. Конъл безпомощно гледаше как се приближава. Без да продума, тя изстреля един куршум в крака му. Куршумът се отплесна в пищяла и излезе през прасеца. Всъщност отнесе половината прасец сред облак кървави пръски.

Прониза го неописуема болка, той изкрещя, пусна коляното си и хвана потъналия си в кръв крак.

— Крачето ли те боли? — попита Кейла и направи още няколко крачки към него. — Да не би да се обажда травмата от старата катастрофа? Стига игрички, Конъл. Може да го направим по два начина. Слушаш ли ме?

Конъл потисна вика си и примига да прогони сълзите, които напираха в очите му. Успя да кимне.

— Добре, добре — каза Кейла, в гласа ѝ прозвуча уважение. — Куршум в крака и още можеш да слушаш. По-корав си, отколкото си мислех, Конъл. Признавам ти го.

— Майната ти — отвърна Конъл през зъби. — Да приключваме.

— Бързаш да умреш ли, Конъл? — Тя стоеше на безопасно разстояние. Бе насочила автомата към гърдите му. Светлината от каньона едва се процеждаше в огромната зала. Всичко бе обгърнато в сюрреалистичен здрач. — Не бързай чак толкова.

— Защо си тук?

— Боя се, че не си единственият ми клиент. Помислих си, че мога да продам информацията за твоята платинена мина за прилична сума. Но щом видях нападението над лагера и всичко това… — Тя махна с лявата си ръка към кораба. — Знаеш ли, всичко това може да ме върне в АНС.

— Атакували са лагера?

— Няма вече лагер — отговори Кейла. — Всички са мъртви.

Конъл отпусна глава назад към платинената решетка. Металът го опари и той я дръпна и стисна очи от болка — и физическа, и емоционална.

— Закъсня, Кейла.

— И защо?

— Защото доктор Рийвс ще гръмне всичко — изпъшка Конъл. — Според мен имаш около двайсет и пет минути живот… в най-добрия случай.

Кейла пристъпи напред и го изрита в простреляния крак. Конъл изкрещя. Усети как един от пръстите на дясната му ръка се счупи.

— Млъквай, Конъл! Нямам време за тия холивудски мелодрами и глупости! Нали не мислиш, че съм толкова тъпа, приятелче? Сигурно не.

Конъл не отговори. Не можеше да говори. Едва чуваше думите ѝ от болка. Кейла измъкна от колана си Марко/Поло и погледна екрана. Устройството пиукаше слабо.

Лицето и се напрегна.

— Къде са другите? Къде са Либранд и О’Дойл? Трябвате ми всички. Как измами машината?

Конъл впери в нея очи, изпълнени с омраза. Не каза нищо. Трябваше да спечели време, да даде възможност на О’Дойл да се добере до повърхността.

— А, ясно — каза Кейла. Очите и зъбите ѝ проблясваха демонски в полумрака. — Тази упоритост ти е вродена, така ли?

Остави автомата на земята и извади клещите. Започна да ги отваря и затваря бавно, така че Конъл да ги огледа добре.

— Обикновено почвам с кокалчетата и ги чупя едно по едно на двете ръце, но нямам време. — Коленичи до главата на Конъл. — Така че ще започна с тестисите ти. Първо ще смачкам левия, освен ако не ми кажеш това, което ми трябва, и то бързо.