Скот Сиглър - Земно ядро

Присвитите очи на Конъл се ококориха.

— Не ти харесва как звучи, а, приятелче? Е, макар да нямам топки, съм го правила и преди и изглежда адски болезнено.

Конъл се хвърли към гърлото ѝ. Тя го удари през ръцете, сякаш бе непохватно дете, като едновременно с това му смачка носа с левия си юмрук. Пред стиснатите клепачи на Конъл заиграха петна и той се отпусна по гръб.

— Е, както обичаше да казва милият ми татко, колкото по-бързо почнеш, толкова по-бързо свършваш. — Кейла измъкна от колана си тънка медна тел.

Изведнъж се чу потракване, отекваше в извитите стени. Кейла бързо се огледа и грабна автомата.

Сребристите буболечки подскачаха и се поклащаха рязко. Някъде далече в ума на Конъл проблесна мисълта, че заглушителят е във Вероника. Зачуди се дали е унищожен — и тя заедно с него.

— Какво е това, по дяволите? — викна Кейла. В гласа ѝ прозвуча страх.

— Чудовищата идват — каза Конъл и лекичко се измести надясно. Посегна зад гърба си с лявата ръка и стисна ножа на О’Дойл. — Първо пращат буболечките… Имаме само няколко секунди, преди да атакуват.

— Да атакуват? Имат ли оръжия?

— Имат ножове — отвърна Конъл. — Като… този!

И се извъртя и заби ножа дълбоко в бедрото на Кейла. Още докато той потъваше до дръжката, тя насочи оръжието си към него и на лицето ѝ се изписа животинска ярост. Конъл изпадна в паника, но заби ножа докрай.

Кейла отметна глава и лицето ѝ се сгърчи от болка. На Конъл не му трябваше повече — заби ожесточено десния си юмрук в лицето ѝ с всичка сила, забравил, че показалецът му е счупен. Главата ѝ се килна назад. Остра болка прониза ръката му, но той не ѝ обърна внимание.

Кейла падна по задник. Опита се да се подпре с лявата ръка, с дясната се опитваше да държи автомата. Конъл се хвърли към нея. Бойният му вик бе крясък на мъчителна болка, която тръгваше от крака му, преминаваше през цялото му тяло и се изливаше през устата му. Падна върху гърдите ѝ. Дулото на автомата се плъзна настрани и изригна в автоматична стрелба. Изстрелите осветиха за кратко коридора в смъртоносни нюанси. Конъл изблъска автомата настрани.

Кейла посегна към колана си. Конъл трескаво сграбчи ръката ѝ: знаеше, че посяга за нож. Отдръпна глава назад и я заби в лицето ѝ с всичка сила. От носа на Кейла шурна кръв. Главата ѝ се отпусна, тялото ѝ потръпна и тя замря.

За всеки случай Конъл я удари още пет пъти в лицето с лявата си ръка. При всеки удар ръмжеше от удовлетворение.

10:43

Заля я паника. Ръцете ѝ опипаха заглушителя. Защо не работеше? Бръмченето му още ехтеше под купола, но не действаше на сребристите буболечки с остриетата. Те вървяха право към нея, бяха само на няколко метра.

Обзе я ужас. Тя лудо завъртя копчето на звука, копчето на честотата и всички други копчета.

Нищо не помогна.

Първата буболечка скочи към лицето ѝ. Вероника инстинктивно вдигна ръце. Буболечката се блъсна в самоделното уоки-токи и го пръсна на парчета. Безполезните части се разпиляха на каменния под. Буболечката падна на земята, но преди Вероника да успее да помръдне, отдясно ѝ скочи още една. Острите ѝ нокти се впиха в ребрата ѝ.

Роботът заби назъбеното си острие дълбоко в корема ѝ.

Дрезгавият ѝ вик на агония сякаш разбуди безбройните буболечки, които се грижеха за поддръжката. Заглушителят вече не им влияеше. Стотици от тях се хвърлиха по течението сякаш в отговор на някакъв невидим сигнал.

Вероника изкрещя от болка и ужас и заблъска с юмруци сребристата буболечка, но тя я държеше здраво. Вероника не можеше да се отърси от нея. Назъбеното острие се отдръпна и яростно се заби отново. Третата сребриста буболечка скочи към главата ѝ.

Вероника нададе последен ужасен и пронизителен писък, преди острието на буболечката да пререже гърлото ѝ. Кръвта ѝ опръска огледалната сфера, закапа по гърдите ѝ и по пода. Тя падна тежко на конзолата. Животът ѝ се изцеждаше, но тя продължаваше да се бори с буболечките, които я посичаха и промушваха.

Извърна се със сетни сили. Посегна към последния бутон, докато падаше на земята под тежестта на роботите.

Успя да го натисне.

Над безжизненото ѝ тяло древното, но добре поддържано съоръжение се задвижи. Куполът се разтресе и механизмът, стоял неизползван единайсет хиляди години, най-накрая оживя. Въздухът се изпълни със стържене и скърцане на метал. Зъбните колела запротестираха, моторите забръмчаха.

Някъде високо на тавана, където не можеше да се види нищо, древното съоръжение се завъртя. След толкова дълго чакане най-накрая се завъртя. Огромната макара започна да развива километрично въже. Сферата се спусна на метър и спря. Заклати се леко и продължи да се люлее като махало. Скърцането на съоръжението се усили.