Скот Сиглър - Земно ядро

— Даркър е подкупен, значи ще съдейства, така ли?

За миг Конъл се замисли над това. Измисленият морал на Хърбърт можеше да ги забави, а той нямаше време за това.

— Поправка. Беше информатор — каза Конъл и мина на „ти“. — Прави каквото трябва, но ми намери информацията. Този път обаче те моля да не изпускаш нещата от контрол. Не пращай никого в инвалидна количка.

— Разбирам — отвърна Кейла. Той усети как тя се усмихва. Чудеше се какво му се пече на Хърбърт, но после реши, че изобщо не го интересува. Даркър си беше надробил попарата и сега трябваше да си я изсърба.

„По-добре той, отколкото аз“, помисли си. Да си имаш работа с Кейла Майърс бе все едно да си имаш работа с дявола. Рано или късно ролите се разменяха и на човек му се случваше нещо болезнено и неприятно. Той не се страхуваше от нея. Просто защото не му пукаше дали ще живее. Нищо нямаше значение. Наистина не го интересуваше как ще пипне Сони Макгинес, стига да го направи.

— Трябва ми за утре — каза Конъл.

— А, не! — кипна тя. — Не можете да искате това и го знаете. Във Вашингтон съм, по дяволите. Първо трябва да го проуча на компютър, а после може би да отида в Солт Лейк Сити. Няма да стане.

— Кейла, ще ти платя троен хонорар. В случай, че получа нещо, което си струва, до утре вечер в 08:15. И без оправдания. Ясно?

Обичайната ѝ тарифа от петнайсет хиляди долара изведнъж се превърна в експресна поръчка за четиридесет и пет хиляди.

— Добре — каза Кейла уморено, но с уважение. — Разбирам. 08:15 утре вечерта.

Конъл затвори, без да каже нищо повече. Знаеше, че тя все ще намери нещо; просто се надяваше да е достатъчно. Той трябваше да пипне Макгинес. И не само да го пипне, но и да го направи част от проекта. Според Хърбърт Сони познаваше минната дейност в района по-добре от всеки. Това бе жизненоважно, за да се задействат нещата бързо. Времето бе най-големия враг на Конъл. Рано или късно до конкуренцията щяха да стигнат слухове, но дотогава Конъл възнамеряваше да разполага с мястото.

В 04:47 сутринта Кейла се взираше в монитора с кървясали очи.

На скорошна снимка на Департамента за МПС Сони Макгинес се усмихваше с ослепително бели зъби, а брадата му силно контрастираше с катраненочерната му кожа.

„Направо си трън в задника, драги“.

Трябваше ѝ повече от час, за да изрови информация за Сони, което бе два пъти повече от обичайното ѝ време за проучване, Най-накрая обаче бе успяла да намери ЕГН-то му. Тези няколко цифри отвориха безброй врати: кредитоспособност, шофьорски права, данъчна информация…

Досието му в Департамента за МПС показваше, че в момента е собственик на джип от 2007-а, „Гранд Чероки“ от 1999-а и стар модел „Корвет“ от 1979-а. Справката в кредитните регистри показа, че е изплатил и трите автомобила.

Тя отново погледна кредитните регистри, този път за ипотечни кредити. Едно жилище — къща за 700000 долара в Рино.

„Прилича на просяк, а живее като принц.“

С няколко удара по клавиатурата се прехвърли към банковата му сметка. Любопитно, на негово име имаше само тринайсет хиляди. Очакваше повече от човек с такъв скъп вкус.

„Ами укриване на данъци?“

Отвори архивите на данъчните служби. Очите ѝ леко се разшириха, когато прегледа данъците му за последните трийсет години. Според архивите приходите му от 1970 до 2002 г. се равняваха на седем милиона долара. Пусна програмата на АНС за проследяване на данъчни измами, но тя не показа нищо. Човекът бе съвсем честен, поне що се отнася до данъците.

Архивите рисуваха доста подробна картина на живота му. Едно беше ясно — изглежда, Сони Макгинес бе голям филантроп. През годините бе дарил по 100 000 долара на фондовете на колежа „Юнайтед Негро“ и „Уайлдлайф“, 200 000 долара на Асоциацията на парализираните ветерани от войната и над 300 000 долара на археологическия департамент на университета „Бригам Йънг“.

Кейла се ядоса още повече. Погледна си часовника — 05:12. Времето нямаше да ѝ стигне. Беше си направила резервация за полета за Солт Лейк Сити в 06:45, а не искаше да тръгва с празни ръце.

Макар финансите на Сони да бяха забележителни, те не бяха от полза за Конъл. На него му трябваше информация за изнудване, а не доклад за Сони светеца. Тя заряза финансовата стратегия и вместо това пусна програмата за данъчни измами да търси информация за Хърбърт Даркър. Остави я да работи и провери дали Сони няма криминално досие. Едно бързо сканиране на всички полицейски бази данни ѝ върна доста дълъг списък.

Бинго. Дано това свършеше работа на Конъл. Сърцето ѝ подскочи, когато видя присъда за углавно престъпление, но отново се сви, когато видя годината. Старият златотърсач бе лежал в затвора „Райкър“ за телесна повреда, но това бе през 75-а и 76-а, преди трийсет години.