Скот Сиглър - Земно ядро

— Сега с теб ще си поприказваме — каза Кейла, коленичи до Хърбърт и нежно го погали по косата. — Трябва ми малко информация. Ако си послушен, ще те пусна. Ако не си, ще те убия.

Очите му се разшириха от страх. Опита се да каже нещо, но червената кожена топка не му позволяваше. Кейла мина зад него и възседна малкия му задник.

Извади от чантичката си ръждясали клещи. Разбира се, можеше да си позволи и нови, но тези имаха сантиментална стойност. Едно време, когато в АНС все още гледаха на нея като на мило русо дете, тя вършеше добра работа с клещите в Хондурас, Кувейт, Париж, Афганистан и дори Вашингтон. Предполагаше се, че това е една от причините за уволнението ѝ. Истината обаче бе, че „мъжете“ на високи позиции в АНС я чувстваха като заплаха. Андре Вожел, шефът на АНС, я бе пожертвал по политически причини, превърна я в изкупителна жертва, за да напредне в кариерата си. „Използвах я за пример“, както казваше самият той. Всъщност просто намери начин да се отърве от нея, тъй като непрекъснатите ѝ успехи и неизчерпаемият ѝ патриотизъм подкопаваха контрола му. Ако не бе „прекомерното насилие“, щеше да измисли нещо друго. Тя обичаше АНС, това бе животът ѝ. А сега използваше клещите в частния сектор, не в името на бог и родината, а в името на парите. Беше несправедливо, безсмислено.

Но едно момиче трябва да може да си плаща сметките.

Тя познаваше клещите, познаваше всяко ръждиво петно и драскотина по тях. На дръжката бяха гравирани думите К-МАРТ КОВАНО ЖЕЛЯЗО (ЯПОНИЯ). Челюстите вършеха добра работа за откъсване на устни или езици.

Според експертното ѝ мнение обаче най-хубавото на клещите бяха четирите зъбчета точно под върха им. Бяха създадени все едно специално за преминаване към съществената част. Освен това прилягаха чудесно на пръсти.

На кокалчета, ако трябва да бъдем по-точни.

Тя нагласи хладните клещи около кокалчето на кутрето на Хърбърт — там, където се съединяваше с дланта — и без да каже и дума, стисна с премерена сила. Чу се слабо пукване, сякаш клон се пречупва под тежестта на сняг. Хърбърт отметна глава и изпищя. По-точно — понечи да изпищи. С топката не се получаваше много добре.

Мятането му я накара да потръпне цялата. Кожата ѝ сякаш се наелектризира, стана толкова чувствителна, че можеше да усети как полата ѝ се плъзга по бедрата.

Хърбърт задърпа телта, но тя само се вряза по-дълбоко в кожата му. Спря да се съпротивлява, но продължи да се мъчи да изпищи. Трепереше от страх. Кейла дишаше накъсано. Усещаше кръвта в жилите си.

Погали го по главата. Знаеше от опит, че тези напъни за писъци не могат да се чуят навън. Той се разплака, пак опита да говори през кожената топка. Тя разпозна и тези думи.

— Защо ли? — повтори въпроса му Кейла, докато плъзгаше клещите към второто кокалче на кутрето. — ЕЙ сега ще ти кажа, сладурче.

И с озъбена усмивка смачка и това кокалче.

Хърбърт замята глава, приглушените му писъци изпълниха вана. Очите на Кейла заблестяха от удоволствие.

Тя преряза с клещите медната тел на китките му и го претърколи като парцалена кукла. Той посегна към гърлото ѝ, но тя сложи край на опитите му за съпротива, като сграбчи и стисна счупения му пръст. Лицето му се сгърчи в агония. Кейла кротко върза ръцете му, този път отпред.

По лицето му се стичаха сълзи и сополи. Замъглените му очи я гледаха с безумно недоумение. За по-малко от десет минути той бе стигнал от среща в слънчев парк до това да се превърне в безпомощна измъчвана жертва.

Тя отново го възседна, после се пресегна и развърза кожената топка. Тя изскочи от устата му и увисна до лявата му буза — беше цялата олигавена.

— Моля те, спри! — извика той. — Моля те!

Кейла пак го погали по главата и избърса сълзите му.

— Трябват ми малко кирливи ризи на Сони Макгинес.

На лицето му се изписа объркване.

— Трябва да го изнудвам. Сигурна съм, че знаеш нещо, което мога да използвам.

— Да използваш? Изнудване? — заекна Хърбърт. — Аз… не знам нищо такова.

— По-добре ще е да се сетиш нещо — любезно каза Кейла. — Или ще ти премажа още някое пръстче.

Той се разтърси от ридания и изговори думите една по една, като рязко си поемаше дъх.

— Ти… шибана… ненормална… кучко!

Кейла вдигна клещите така, че да ги вижда ясно. Очите му се разшириха и той веднага млъкна.

— Чакай малко, дай ми секунда да помисля, става ли? Кълна се, ще се сетя нещо…

Кейла зачака — остави го да помисли. Гледаше го как яростно примигва, сякаш това щеше да ускори мислите му.