Скот Сиглър - Земно ядро

Гневът му се изпари и отстъпи място на сутрешна похот. В края на краищата имаше цял ден на разположение, Хърбърт нямаше да избяга.

08:41

Кейла седеше и чакаше. Беше паркирала сивия безличен ван под наем под хилав бряст точно в края на един типичен парк от предградията. Погледна грима си в огледалото за задно виждане. Все още изглеждаше дяволски добре, макар да бе дремнала само за кратко по време на полета от Вашингтон. Торбичките под очите ѝ личаха под грима, но само малко.

Сони Макгинес може би нямаше какво да крие, но Хърбърт Даркър имаше цял куп финансови нарушения. Беше измъкнал 210 000 долара от Конъл за информацията, която му издаваше. Ако данъчните научеха за тази недекларирана сума, Хърбърт го грозяха поне десет години затвор. Щом се налагаше да намери нещо за Макгинес, трябваше да го измисли. Даркър бе единственият, който можеше да ѝ помогне за толкова кратко време.

Хърбърт отби кадилака си до тротоара. Докато слизаше от колата, Кейла го огледа. Метър и шейсет и пет, около седемдесет килограма, хилав като жертва на концентрационен лагер. Не забеляза да носи оръжия. Слаба координация на движенията. Лесна мишена.

Отвори плъзгащата се врата на вана и слезе. Осемсантиметровите ѝ токчета потънаха в тревата, но само малко. Видя как Хърбърт се ококори. Не можеше да го обвинява, тъй като се бе облякла така, че да предизвиква точно такава реакция. Свободната ѝ памучна пола едва покриваше задника и откриваше силните ѝ крака. Токчетата допълнително издължаваха високата ѝ фигура — близо метър и осемдесет. Дългата права руса коса падаше свободно около лицето и раменете ѝ и подчертаваше изумрудените ѝ очи и огнената ѝ усмивка. Блузката ѝ щедро откриваше силния бронзов загар на ръцете, раменете и стегнатия корем. Отправи към Хърбърт добре репетирана усмивка и му помаха. Видя как гардът му падна на секундата. Още беше ядосан, но като на типичен мъж страхът му се изпаряваше при вида на сексапилна жена. В края на краищата беше мъж. А мъжете не се страхуват от красиви жени.

Огледа я подозрително.

— Имам съобщение за Къркланд. Кажи на този задник, че прекрачи всякакви граници, когато се обади в дома ми .

Кейла хвърли бърз поглед към парка. Имаше само няколко деца на петдесет метра по-нататък, но те бяха погълнати от игра в пясъка и не обръщаха внимание на вана и тях двамата. Все още с усмивка на уста, Кейла посегна към вана и измъкна електрошокова палка. Хърбърт се облещи, но преди да успее да побегне или да извика от изненада, през тялото му преминаха десет хиляди волта. Тялото му се сгърчи от електричеството.

Кейла изключи палката и той залитна напред. Тя го хвана с отработено движение, преди да падне, и преметна малкото му леко тяло през рамо. Хвърли го във вана без усилие. Скочи вътре, затръшна вратата и бързо го претърколи по корем, после завърза ръцете и краката му с медна тел. Хърбърт изстена, докато напъхваше кожена топка в устата му.

Седна на шофьорското място и запали колата. Спокойно подкара по улицата. Децата така и не вдигнаха поглед от играта си. Някой в квартала може и да ги бе забелязал, но Кейла нямаше намерение да задържа много милия Хърб. Прегледа песните в iPod-а си — Синди Лопър щеше да пасне чудесно за случая. Започна да си тактува по волана на „Момичетата просто искат да се забавляват“.

Хърбърт дойде в съзнание и започна да мънка. През кожената топка думите не се разбираха, но на Кейла не ѝ беше за първи път — бе чувала тези думи безброй пъти.

— Искаш да разбереш къде те водя ли, слънчице? — попита Кейла и му отправи съблазнителна усмивка през рамо. — Някъде, където няма да ни безпокоят. Трябва да ти задам някои въпроси.

На лицето му се изписа страх. Страх и недоумение. Типичен мъж — ако му отнемеш контрола, започва да се държи като малко момче.

Не познаваше Солт Лейк Сити, но бе обиколила района, преди да си уреди среща с Хърби. На по-малко от две минути с кола от парка имаше изоставена фабрика. Тя отби през празния буренясал паркинг и зави зад сградата, за да не се вижда от главния път. Не беше кой знае какво скривалище, но пък тя не възнамеряваше да се бави повече от петнайсет минути.

Изгаси двигателя. Беше време да се залавя за работа. Синди Лопър не бе подходяща, трябваше ѝ нещо друго, нещо по-… разтърсващо. Прегледа отново песните и накрая се спря на „Донас“ — „Сложи ме на задната седалка“.

Взе чантичката си и отиде до Хърбърт. Той лежеше по корем, ръцете и краката му бяха завързани на гърба. От лявата му китка се стичаше кръв — телта се бе врязала в кожата.