Скот Сиглър - Земно ядро

Конъл сви рамене.

— Не зная дали ще е достатъчно, Барбара. Мисля, че имаме само една възможност да се сдобием с мястото, и тя е сега. Ако златотърсачът подозира колко ценно е откритието му, може даже да не му мигне окото за един милион. Ако му предложа повече пари и е достатъчно умен, ще се свърже с всяка минна компания в целия свят и ще сключи по-добра сделка.

— Е, и? При последните проверки си бяхме много печеливша компания. Не ни трябва Майърс — можем да направим по-добра сделка от всекиго.

— Вярно, но преговорите отнемат време. И двамата знаем, че при съвременните технологии някоя от останалите компании може да открие мястото, преди да сключим сделката. На всичкото отгоре, ако той вдигне шум за платиненото находище, може да се намесят южноафриканците, както и руснаците, а дори и правителството. Искам всичко да стане съвсем тихомълком. Трябва да сключа сделката със златотърсача веднага , преди да плъзне мълвата. За да го направя, трябва да разбера всичко за този човек, и то още сега. Трябва да седна на масата за преговори с пълно снаряжение.

Барбара поклати глава.

— Виж, Конъл, тази жена носи неприятности. Та тя вкара служителя от мините Критъндин в инвалидна количка !

— Беше оправдана.

— За криминално деяние. Но все още е заведен граждански иск. Още се опитвам да договоря прилична компенсация. Да не си забравил, че ни съдят за десет милиона?

— Не съм. Но и ти не забравяй медния рудник в Мойобамба и алуминиевото находище в Куинсланд. Те как вървят?

Барбара се намръщи. Мразеше, когато Конъл го правеше това. И двете мини носеха огромни печалби на корпорацията.

— Много добре знаеш как вървят — каза сухо.

— Нямаше да ги имаме, ако не бях използвал Кейла Майърс. Ами О’Дойл? Забрави ли за проблемите със сигурността, които имахме, преди Кейла да ми каже за него?

Барбара кимна.

— Тя е най-доброто средство — продължи Конъл. — Трябва ми информация, и то бързо. Тя е единственият човек, който може да я осигури.

— Това не ме интересува. Тя носи неприятности. За бога, изхвърлиха я от Агенцията за национална сигурност, Конъл. Направихме много пари чрез нея, но няма да я използваме повече.

— Но, Барбара, това може да е най-голямото находище в историята…

— Не! И това е окончателно — отвърна тя и удари с юмрук по бюрото. — Ще трябва да сключиш сделката без нея. Ще се обадя в счетоводството и ще ти уредя два милиона, но няма да използваме Майърс. Разбра ли?

Конъл въздъхна и отмести поглед, но кимна.

Щом той излезе от стаята, Барбара се усмихна и силно дръпна от пурата. Значи се е натъкнал на най-богатата платинена жила в света, така ли? Добре познаваше Конъл и изобщо не бе изненадана. Вярваше в него — той можеше да сключи сделката и без да използва онази откачалка Майърс.

Майърс бе направо страшна.

В 02:15 след полунощ Конъл отново бе в кабинета си и звънеше по телефона. След седемнайсет позвънявания му отговори сънен глас. Сънен, но очевидно раздразнен.

Гласът на Кейла бе твърде дълбок за жена, но някак звучеше женствени въпреки всички сквернословия, които обикновено изричаше.

— Дано да имаш добра причина — каза тя.

— Къркланд се обажда.

— Господин Къркланд? — В гласа ѝ изведнъж прозвуча уважение. Или може би просто алчност. — Изненадана съм да ви чуя. С какво мога да ви помогна?

— Трябват ми кирливите ризи на един човек, и то веднага — каза Конъл. — Казва се Сони Макгинес. Златотърсач е. В момента е в хотел „Хилтън“ в Солт Лейк Сити. — Чу как Кейла яростно си води бележки.

— Постоянен адрес или телефон?

— Не ги знам. Работи извън Солт Лейк Сити и ходи на почивка в Рио. Това е всичко, което знам.

— Друго?

— Казах, че това е всичко, което знам.

— Сигурно ме будалкате.

— Не ви будалкам, госпожице Майърс.

Уважението в гласа на Кейла отстъпи пред раздразнението.

— Господин Къркланд, това не е кой знае какво като начало.

— Анализира пробите си в лабораторията на Хърбърт Даркър в Солт Лейк Сити. Даркър може да е най-добрата ти отправна точка за улики.

— Познавате Даркър?

— Той е от информаторите. — Конъл често даваше на Кейла информация, която не би поверил на друг, дори на Барбара Йекли. Кейла бе изпълнителна, мълчалива и надеждна, макар Конъл да бе сигурен, че това ще трае само докато той е най-платежоспособният ѝ клиент. Тя обаче си заслужаваше капиталовложението. Бивши оперативни работници на Агенцията за национална сигурност не се намираха лесно.