Скот Сиглър - Земно ядро

— Важно е. — Лицето на Конъл бе безизразно, но то винаги беше безизразно. — Разполагаме със следи към нещо, което може да се окаже голямо.

— Колко голямо?

— Доколко си запозната с пазара на платината?

Барбара сви рамене. Корпорацията не се занимаваше с платина и затова тя не се бе интересувала от тази тема.

— През последните пет години цените постоянно растат — каза Конъл. — Преди две години „Форд“ въведе нов каталитичен конвертор и го обяви за инструмент за регулиране на замърсяването на въздуха от следващо поколение. За направата на един конвертор са нужни две унции платина. Това е революционна стъпка в ограничаването на замърсяването на въздуха от автомобили. Системата не просто намалява замърсяването — въздухът, който излиза от колата, е по-чист от този, който влиза. Край на замърсяването. Край на смога. Край на заплахата от електромобили. Петролните компании са полудели по тази технология.

Барбара кимна. Незамърсяващите автомобили на „Форд“ се продаваха по-бързо от кубински пури при ембарго. Най-продаваният автомобил за миналата година бе „Лусид“ — първият модел, пригоден към новия конвертор.

— Всеки производител на автомобили се стреми да копира процеса — каза Конъл. — „Мерцедес-Бенц“, „Тойота“ и „Шевролет“ пускат нови модели със същата технология. След две години всяка кола на бензин ще работи така, а това прави по две унции платина на всеки автомобил. И това е само върхът на айсберга. Според някои оценки двайсет процента от стоките, които се произвеждат днес, съдържат платина или се произвеждат с оборудване, което съдържа платина. Това включва всичко — от очила до самолетни двигатели, медицинско оборудване и механизми за преработка на петрол. Платината се използва в индустрията заради своята електропроводимост и устойчивост на корозия и високи температури. Освен това е металът, който се използва в съвременната компютърна индустрия. Употребата ѝ при компютрите е скачала с поне хиляда процента всяка година от 1994-та насам: безпрецедентно нарастване след въвеждането на силиция.

— За разлика от силиция обаче платината не е евтина — обясни ненужно Конъл. — А покрай продължителната експанзия на компютърната индустрия и нарасналото ѝ приложение в автомобилостроенето, търсенето ѝ е скочило неимоверно.

Барбара потисна усмивка на майчина гордост. Чудеше се дали е останало изобщо нещо в минната индустрия, което нейният Конъл да не знае.

— Освен нарасналото търсене в скоро време най-вероятно ще има недостиг — продължи той. — Южна Африка и Русия са основните производители на платина. В Америка има само два по-големи залежа — мината Стилуотър в Монтана и Уивър Крийк в Аризона. За разлика от златото, което много банки трупат като запас, който да продават, когато цените се вдигат, единствените известни запаси от платина се намират в Русия. Руснаците добиха по-голяма част от тях в края на деветдесетте и повечето анализатори смятат, че руските резерви на практика са изчерпани. Това означава, че търсенето на платина се покачва. В момента цената се държи на 850 долара за унция. Южна Африка контролира повечето доставки и ще намали добива, за да вдигне цената. Моето проучване ме кара да вярвам, че цената ще скочи на над 925 долара за унция догодина по това време и ще продължи да се покачва.

Барбара завъртя пурата между пръстите си. От опит знаеше, че бизнес нюхът на Конъл граничи със свръхестествени способности, когато надушеше печалба — а това ѝ стигаше.

— Обикновено концентрацията на платина в рудата е много ниска, от порядъка на една унция на десет тона. Уивър Крийк изуми минната общност с една унция на шест тона. А от Стилуотър в Оклахома твърдят, без да е доказано, че добиват осем десети от унцията на тон. — Конъл се наведе и опря ръце на бюрото ѝ. — Възможно е да сме на път да открием находище с много по-голяма концентрация. Всъщност е възможно да сме открили най-богатата платинена жила в историята. Довечера заминавам за Солт Лейк Сити, за да говоря със златотърсача, който е открил мястото. Трябва да го купя сега, преди да започнат да се избиват с наддаванията. Искам да използвам Кейла Майърс.

При споменаването на това име усмивката на Барбара помръкна.

— Вече обсъждахме това, Конъл. Ти се съгласи, че повече няма да я използваме.

— Това беше навремето, сега е друго. Не знам дали златотърсачът ще клъвне.

— Ами дай му много пари — каза Барбара. — Ако имаш толкова силно предчувствие, поеми риска. Ще одобря един милион.