Скот Сиглър - Земно ядро

Още повече се озлоби, докато четеше останалите седем вписвания — всички бяха арести за ползване на услуги на проститутки. А тъй като местожителството му бе в Рино, щата Невада, тя не смяташе, че ще може да бъде изнудван за това, че покровителства най-древната професия.

В гърдите ѝ бавно се надигна ярост, заля я цялата. Сони беше чист, нямаше нищо, което да предостави на Конъл.

Компютърът сигнализира, че е приключил с претърсването за Хърбърт Даркър. Тя веднага отвори дългия списък с данъчна информация. Ядът ѝ стихна, а усмивката ѝ се разшири.

08:23 (10:23 източно време)

— Скъпа, побързай, че ще закъснея — каза Хърбърт. Стоеше до стълбите и гледаше към кухнята. Жена му Анджи чевръсто тъпчеше храна в платнена торбичка за обяд. Брутните приходи на компанията му възлизаха на близо милион долара през тази година, но той още не можеше да свикне да излиза за обяд. След като десет години се беше борил за собствен бизнес, бе невъзможно да наруши скромните навици от онези ранни дни.

Пронизителен боен писък огласи къщата. Хърбърт се стегна, а синът му скочи от най-горното стъпало на гърба му. Хърбърт изпъшка и залитна напред. Люк ставаше все по-голям и си лен с всеки ден. Много скоро ежедневната Атака от стълбите щеше да го събори на земята.

— Леко, Люк — каза Хърбърт и се засмя. — Някой ден ще ме претрепеш.

Люк силно стисна раменете му.

— Няма да те претрепя, татко, обичам те.

Хърбърт се усмихна и се наведе, за да пусне сина си на земята. Анджи забърза към тях с торбичката в лявата ръка и малкия Марк гушнат в дясната. Марк също растеше — може би скоро щеше да се присъедини към брат си в свирепите атаки от стълбите.

— Благодаря, скъпа — каза Хърбърт, целуна я, после целуна Марк по челцето.

Телефонът иззвъня точно когато излизаше и Хърбърт машинално спря, докато Анджи вдигне. Тя протегна слушалката към него. Той си погледна часовника, въздъхна и я взе. Люк се засмя и се покатери по стълбата за още една атака.

— Ало?

— Здрасти, Хърбърт — проговори зноен женски глас. — На път за работа?

— Да, и закъснявам. С какво мога да ви помогна?

— Надявам се, че можеш — каза жената. — Трябва да се видим. Веднага.

— Кой се обажда?

— Разполагам с малко данъчна информация, която може да те заинтересува.

Хърбърт застина.

— Моля?

— Знам, че укриваш данъци, Хърби. Всичко знам. Предполагам, че ще искаш да говориш с мен насаме, но мога да дойда и у вас след пет минути. Сигурна съм, че жена ти ще остане очарована от това, което имам да казвам.

Хърбърт усети как го заливат ярост и ужас.

— Къркланд ли те изпраща?

— Има ли значение?

Сърцето му лудо запрескача. Анджи го гледаше озадачено.

— Не, не, няма — каза той. — Къде искате да се срещнем?

— Пайниър Парк. Знаеш ли го?

— Да, знам го.

— След десет минути. Казвам се Смит. Търси сив ван.

Жената прекъсна връзката. Хърбърт бавно отпусна слушалката, сърцето му се бе свило от страх.

08:35

Телефонът остро иззвъня и изкара Сони от полуунеса. Макар тялото му да бе изтощено от страстната нощ с безкрайно талантливата Клои, умът му се събуди веднага.

— Да?

— Господин Макгинес?

— Кой се обажда? — каза Сони и изведнъж застана нащрек. Беше казал къде е отседнал само на един човек — Хърбърт Даркър.

— Господин Макгинес, казвам се Конъл Къркланд. Представител съм на компания, която иска да преговаря с вас за находката ви.

Конъл Къркланд от корпорация „Земно ядро“, Конъл Главореза. Всеки, който имаше и най-бегла представа за миньорския бизнес, познаваше това име. Носеше му се славата, че не е човек, с който можеш да си играеш игрички.

— Имам път към вас и се надявах да се срещнем на вечеря — каза Конъл.

Сони почувства как гневът избухва в него като ракета на стартова площадка. Единствената му находка от близо два месеца бе в планината Уа-Уа — и то само отпреди два дни. Само Хърбърт Даркър знаеше за това. Дали не го бе продал? Първият порив на Сони бе да затвори, но трябваше да разбере до каква степен е предаден. Освен това трябваше да разбере какво знае този Къркланд. А и „Земно ядро“ бе доста платежоспособна. Каквото, и да му предложеше Къркланд, вероятно щеше да е добра отправна точка за преговори с други компании.

— „Августино“ — каза Сони. — Направете резервация за осем. Поискайте масата на Сони Макгинес. И не закъснявайте. — Понечи да стане и да се приготви за среща с Даркър, за да разбере какво става. Докато се надигаше, една ръка с дълги нокти леко го одраска по гърба. Обърна се и погледна усмихнатата Клои. Карамелената ѝ кожа красиво контрастирайте на белите чаршафи, сочните ѝ устни бяха леко отворени, черните ѝ очи проблясваха сексапилно.