Скот Сиглър - Земно ядро

Предателството на Хърбърт го вбесяваше. По принцип тая работа с находките не бе съвсем редна и затова Сони винаги ги криеше и винаги тестваше пробите на едно и също място. Очевидно тази стратегия бе сполучлива. Ако Сони бе издал на Хърбърт мястото, Къркланд и компанията му вече щяха да са подкупили местните политици и да са закупили земята.

— Интересно откъде знаете за това откритие, господин Къркланд — каза Сони о пълна уста. — Не съм казал на много хора — вие как разбрахте?

Конъл се взря в него за миг, после отговори студено:

— Хайде да оставим преструвките, господин Макгинес. Няма да играя игрички с вас и се надявам и вие да не го правите. Знаете много добре откъде имам информацията. Как ще приемете това си е ваша работа, мен наистина не ме интересува. Важното е, че знам за откритието ви и го искам, преди някой друг да разбере за него.

Сони се изненада от безцеремонността му. Бизнесмените обикновено се усмихваха, ласкаеха и правеха всякакви такива глупости. За този човек всичко бе бизнес. Сони си помисли, че би продал и собствената си майка в публичен дом в Банкок, ако има изгледи за сигурна печалба.

— Това ще струва скъпо — каза Сони, след като прокара рачешкото с голяма глътка мляко. Никога не пиеше, когато вършеше работа. Знаеше, че не бива да губи разсъдъка си пред хора като Конъл Къркланд.

— Колко, господин Макгинес?

Сони отхапа солидно парче и попи малко сметана от брадата си със салфетката, пъхната под яката му. Задъвка замислено и отвърна на взора на Конъл. Бръчиците около очите му се присвиха от пакостлива усмивка.

— Петнайсет милиона. — Отново хапна от месото. Очакваше цифрата да шокира изпълнителния директор поне малко. Очите на Конъл не трепнаха.

— Може би ако притежавахте земята и правата върху полезните изкопаеми, щяхме да ви платим тази сума — отговори Конъл. — Но не притежавате нито едното, нито другото. А и двамата знаем, че ако се опитате да ги купите, веднага ще предложим по-висока цена и ще останете с пръст в устата. Хайде да не говорим за права и други юридически подробности. Адвокатите на „Земно ядро“ имат двайсетгодишен опит в случаи като този. Ще ви платим един милион.

Сони продължи да дъвче, но усети как гневът му се надига. Не усети малкото парченце рачешко, което се бе закачило на брадата му и подскачаше при всяка негова дума.

— Я слушай, кучи сине. Ще играем грубо, така ли? Ще отида в един куп други компании с това, което съм открил, и ще подпаля такова наддаване, че ще ти се прииска да се наведеш, да си хванеш глезените и да ме молиш да те подпра отзад. Искам петнайсет милиона ѝ някой ще ми ги даде. Искаш мястото? Добре, тогава ще играеш по моите правила. Разправям се с такива като теб още отпреди да си се пръкнал на тоя свят.

— Нима? — каза Конъл. На устните му заигра усмивка. — Някак се съмнявам, че някога сте си имали работа точно с такъв като мен.

— Забрави, Къркланд. Ще се свържа с „Импала Платинум“ и „Стилуотър“ още утре сутринта. Много добре знам с какво разполагам и ще обявя търг за него. Единственият, който ще научи къде е мястото, ще е този, който плаща най-много, така че твоите приятели адвокатите няма да имат възможност да се намесят. Ако искаш да играеш, добре, но ще трябва да наддаваш както всички останали.

Конъл кимна, след това извади няколко листа от куфарчето си и ги бутна към Сони.

— Погледнете това, господин Макгинес. — Усмивката изчезна от устните му. — Ще разберете, че приятелят ви, господин Даркър, ни съдейства много. Спомняте ли си златното находище, което продадохте на минната кооперация „Йоргенсон“ през 1994-а? Нали се сещате, онова, за което взехте шестстотин и петдесет хиляди долара? И което се изчерпа само след месец?

— Не гарантирам находките си! — Сони размаха вилицата с набодена хапка пред лицето на Конъл. — Всички знаят, че плащат за място, това е! Работя така от двайсет и пет години.

— Да, разбира се, господин Макгинес — спокойно каза Конъл. — Но пред вас има изявление на господин Даркър, в което се казва, че сте знаели, че жилата е малка и че концентрацията на злато е твърде ниска, след като се обработят първите сто хиляди тона. Според господин Даркър сте знаели много добре, че мината няма стойност, но въпреки това сте я продали.

Сони се ококори и зяпна побеснял; малкото парченце рачешко още се клатеше несигурно на брадата му. От години търгуваше честно. Никога не бе прецакал никого. Хората осъзнаваха риска, когато купуваха от него място — местонахождение всъщност. Нищо не бе сигурно и това бе част от играта.