Скот Сиглър - Земно ядро

— Нищо такова не съм знаел, тъпанар такъв! — Сони рязко се изправи, столът му политна назад и падна на пода. Останалите гости на ресторанта му хвърлиха неодобрителни погледи. — Рудата, която намерих близо до повърхността, бе с много висока концентрация. Те се съгласиха с откритието и затова купиха мястото!

— Господин Даркър няма да се съгласи с вас в съда, след като предам тази информация на „Йоргенсон“, господин Макгинес.

Конъл запазваше безизразното си изражение; набръчканото лице на Сони издаваше убийствения му гняв. Сони знаеше, сега повече от всякога, че това откритие е най-голямото, бленуваната баснословна жила. Изнудването беше голям риск и обикновено никой не правеше такова нещо, освен ако наградата не си струваше. Беше ясно, че това е най-голямата находка в дългата кариера на Сони, а сега този недодялан кучи син с безизразно лице искаше да му го открадне.

Ако Сони бе с двайсет години по-млад, щеше да прекатури масата и да смачка носа на Конъл като зрял домат. Но тези дни бяха отминали. На шейсет и две той все още кръстосваше планините по-чевръсто от три пъти по-млад мъж, но свиванията вече не бяха за него.

— Господин Макгинес, моля ви, успокойте се — каза Конъл, на лицето му бе изписано разбиране. — Няма да използвам това срещу вас, освен ако не ме принудите. И двамата знаем, че е лъжа, но това няма значение. „Йоргенсон“ загуби милиони от тази сделка и ако решат, че сте знаели, че мината не струва, ще ви преследват докрай. Ще искат да ви използват за назидание. При вашето криминално досие знаете, че ще влезете в затвора. Вижте, нека си спестим реплики от сорта на „невинен съм“ и „обвинението няма да издържи“, защото и двамата знаем, че сте прецакан.

Сони се пръскаше от ярост, но кимна. Беше надигран още преди да разбере, че играта е започнала. Конъл бе дошъл с пълно снаряжение. Знаеше за мината „Йоргенсон“ и за това, че Сони бе лежал в затвора. Представата за затвора уталожи нещата. Той предпочиташе да е прецакан, отколкото да рискува пак да попадне там, далеч от откритото небе и красивите гледки. Както обичаше да казва майка му, умният винаги отстъпва.

— Просто искам да договорим справедлива цена — каза Конъл. — Петнайсет милиона долара е направо смешно. Ще призная, че и един милион е смешно, така че защо не се спрем на нещо средно? Просто този път по-силния коз е у мен. Вие пак ще направите много пари и ще си получите почивките в Рио, така че нека просто се успокоим и да говорим делово.

Сони седна и се успокои, за да може да извлече максимума от всичко това.

— Ще ви дам един милион долара в брой — каза Конъл. — И два процента от нетния приход от експлоатацията на мината.

Ченето на Сони увисна. Никога не му бяха предлагали процент от добива. Ако тази мина наистина бе това, което изглеждаше, два процента можеха дори да надминат петнайсет милиона, и то много. Конъл държеше всички козове и двамата го знаеха. Не беше нужно да предлага парче от баницата. При този благосклонен жест ядът на Сони почти се изпари.

— Слушай, Къркланд — каза Сони и се наведе напред. — Ако си мислиш, че просто ще си седя и ще чакам чековете, значи си се побъркал.

— Какво говорите, господин Макгинес?

— Искам да съм там. Хич не ти вярвам, което съм сигурен, че не е изненада за теб. Ако искаш мястото, ще трябва да съм там непрекъснато и да преглеждам всички отчети, които минават през бюрото ти. Искам пълен достъп до отчетите на целия проект, така че да знам какъв е реалният нетен приход.

— Това няма да стане.

— Значи отивам в затвора — каза Сони и се облегна.

Конъл просто го изгледа с онова непроницаемо, празно изражение, което скриваше какво става в главата му. Сони бе виждал много студени хора, но не си спомняше да е срещал чак такова неразгадаемо лице. Не се съмняваше обаче, че Къркланд чете в него като в отворена книга. Да, Сони беше победен, но нямаше да падне в краката му. Все още бе единственият, който знаеше мястото, и това му даваше власт. В затвора или не, нямаше да остави Конъл да вземе всички ръце в тази игра.

— Не мога да ви обвинявам — искрено каза Конъл.

— Вътре съм. Трябва да участвам.

— Това противоречи на политиката на компанията, господин Макгинес, но във вашия случай предполагам, че ще трябва да направим изключение — каза Конъл. — Като се замисля, доколкото разбирам, вие сте експерт в този район.

— Познавам го по-добре, отколкото ти познаваш това, дето е в гащите ти.

— Можете ли да проучите мястото? Трябва да научим всичко, което е ставало в района, да разберем дали някой е копал там, независимо колко отдавна. Всякаква информация би улеснила работата ни. И би я направила по-доходна.