Скот Сиглър - Земно ядро

— Ще ви кажа какво е ставало там от последната ледникова епоха насам — каза Сони и се подсмихна. — Трябва ми обаче малко време.

— Имате го, господин Макгинес — отвърна Конъл с победоносна усмивка. — Имате го.

За да скрепят сделката, прекараха остатъка от вечерта заедно и се напиха до безобразие. Когато най-накрая в един след полунощ ги изхвърлиха, Сони нямаше търпение да участва в успешното начинание, а фактът, че бе изнудван, бе забравен напълно.

Тъй като бе ужасно пиян обаче, бе забравил нещо много важно. При сключването на сделката бе обещал да направи нещо, което бе искал да избегне. Трябваше да се върне в планината — мъртвата планина, в която дивите животни имаха благоразумието да не припарват.

Конъл се обърна в съня си; дългите му крака стърчаха от леглото в мотелската стая. На устните му се появи усмивка. Усмивка за жена му. Ако някой, който го познаваше, можеше да го види в този миг, вероятно би се смаял от изражението му.

Усмивката изведнъж изчезна и лицето му се сгърчи от страх. Той изрита чаршафите и се замята в леглото, главата му се затръска в яростно отрицание.

Събуди се с вик, ръката му отпрати нощната лампа чак в другия край на стаята. Евтиният порцелан се пръсна в работещия климатик. Конъл седна, бореше се да си поеме въздух. После уморено отпусна глава в ръце.

Червените светещи цифри на будилника показваха 03:02 — 06:02 детройтско време. Щом и без това бе буден, можеше поне да свърши малко работа. Не му се взимаше душ, но потното му тяло се бе пропило от миризмата на страх. Бързо се обля, избърса се и навлече костюма, който небрежно бе метнат на пода. Когато излезе, вече бе прогонил съня от ума си.

5 август, 08:27

Първото задължение на Сони като консултант бе да приложи знанията си и да изследва мястото. Беше поръчал събуждане по телефона в осем и веднага усети ужасен махмурлук. Надяваше се, че Къркланд се чувства още по-зле. След десет минути с любезното съдействие на румсървиса дойде обилна закуска. Сони не си беше поръчвал храна, но въпреки това я изяде. Напусна хотела след половин час и научи, че сметката му е платена от корпорация „Земно ядро“. На рецепцията бяха оставени ключове от чисто нов кадилак под наем. За колата също бе платено. Заедно с ключовете бе оставен пакет и кратка бележка от Конъл Къркланд: „Размърдай се — трябва да действаме бързо. Ще ти се обадя утре в 6 следобед за първото ти докладване“.

Сони отвори пакета. Мобилен телефон. Прибра го в джоба си и тръгна към кадилака, като си подсвиркваше… и видя един опасен наглед азиатец (не беше сигурен дали е японец, може би беше кореец…), който се бе облегнал на колата. Лъскавата му черна коса падаше точно до усмихнатите му черни очи. Сони веднага забеляза перфектно ушитите му панталони и обувките „Гучи“ — елегантен и скъп вкус.

— Добро утро, господин Макгинес. — Мъжът му отправи ослепителна усмивка, която можеше да очарова и змия. — Казвам се Чо Такачи. Господин Къркланд ме изпраща.

— Кой си ти, шофьорът ли?

— Ако желаете — каза Чо. — Тук съм, за да ви помогна с каквото мога.

— Къркланд е гаден кучи син. Не ми трябва никаква помощ. — Сони заобиколи откъм шофьорското място. Чо си отвори другата врата със собствен ключ.

— Щом не ви трябва помощта ми, значи ще ми плащат да се навъртам около вас и да не правя нищо — каза Чо, доброто му настроение изобщо не бе пострадало. — Лесни пари. Няма проблем от моя страна. Освен това съм тук, за да се уверя, че няма да се отметнете от сделката си със „Земно ядро“.

Сони запали колата. Изобщо не му беше минало през ума, че Конъл може да му наеме бавачка. Въздъхна и се примири. И без това нищо не можеше да направи, а пък като се имаше предвид хромираната дръжка със седефени плочки на 45-калибровия пистолет, която се показваше изпод сакото на Чо, не му и трябваше да усложнява ситуацията.

— Хубаво — каза Сони. — Само едно ще ти кажа. Не ми се пречкай. Нямам доверие на тъпоглави фирмени гангстери като теб.

— Няма проблеми — отвърна Чо с очарователна усмивка. — И аз не вярвам на мръсни сбръчкани пръдливи златотърсачи, така че съм напълно съпричастен с теб.

Сони примигна изненадано, после включи на скорост и също се усмихна.

Този Чо Такачи май му харесваше.

Пътят до Прово мина доста дружелюбно. Сони разбра, че Чо е служил във флота четири години. След като научи някои подробности от службата му в Ирак, Сони реши, че е много по-добре да има Чо за приятел, отколкото за враг.