Скот Сиглър - Земно ядро

— Не става дума за Близкия изток или обичайните глупости. Това е най-голямото събитие, за което си чувал.

— И какво ще ми струва това? Обичайната цена?

— Сега е различно — спокойно каза Кейла. — Това е нещо голямо, нещо невиждано досега. Този път искам нещо повече от пари.

— О, сигурно е наистина нещо много интересно. Казвай направо, Майърс, губиш ми времето. Каква е проклетата ти цена?

— Цената е, че искам да се върна.

— Къде да се върнеш?

Тоя да не беше малоумен? Кейла пое дълбоко дъх и заброи наум до десет.

— Искам си живота. Искам отново да бъда назначена в АНС.

Вожел се изсмя високо, остро и грубо. Смях на вътрешен човек, който се присмива на аутсайдер.

— Ти си луда! Видях какво направи с онези деца, забрави ли? Имаш късмет, че ги накарах да те пуснат, вместо да се разправят с теб веднъж завинаги. Никога няма да бъдеш допусната отново в АНС. И не ме интересува, дори да имаш снимки, на които президентът оправя овца.

Кейла потисна надигащия се в нея гняв.

— Чуй какво ще ти кажа. Открих нов вид.

За миг Вожел замълча, после проговори.

— Какъв нов вид?

— Не знам — отговори Кейла. — Но е нещо невиждано досега. Този вид е разумен, разумен като човек, и много опасен.

— Будалкаш ме. Открила си нов разумен вид? Какъв точно, маймуни ли?

— Не, нищо подобно. Нещо съвсем различно е. Казах ти, разумен като човек. Никой не е виждал нещо подобно досега. Опасен е, определено е заплаха за националната сигурност и за живота на американците. За теб това е Свещеният Граал, Андре, нещо, което можеш да предадеш директно на министъра на отбраната и на самия президент.

Още една кратка пауза.

— Разкажи ми повече, Кейла. — Презрителният обиден тон бе изчезнал. Сега говореше човек, жаден за власт.

— Не — каза Кейла. — Няма да кажа нищо повече. Много добре знаеш, че нямаше да се обърна към теб, ако не ставаше дума за нещо наистина голямо. Вярваш ли ми?

— Да — отвърна Вожел. — Да, вярвам ти.

— Добре. Казвам ти, че това е откритието, което винаги си искал. И за да го получиш, за да бъдеш човекът, който ще го представи на президента, искам пълна реабилитация. Искам да изчистиш досието ми. Искам го писмено и съвсем изрично. Щом това стане и щом се застраховам с копия, в случай че се отметнеш или ми се случи нещо лошо, ще ти дам мястото и цялата информация, с която разполагам.

— Покажи ми един екземпляр от този твой нов вид и сключваме сделката.

Кейла понечи да заговори, после спря и думите замряха на езика ѝ. Андре искаше доказателство. Но хоризонталната галерия и асансьорната шахта бяха затрупани от тонове скали. Тя вече бе претърсила развалините на лагера и не бе открила и следа от съществата.

Устройството за безопасна комуникация тихо изписука и привлече вниманието ѝ. Току-що бе приключило периодичното претърсване на честотите и бе изолирало ясна трансмисия. Тя се взря безизразно в устройството, провери отчета и не повярва на очите си.

— Е? — каза Вожел. — Какво има, Кейла? Не можеш ли да ми дадеш доказателство?

— Ще ти дам доказателството, но времето ни изтича. Подготви документите за реабилитация и имай готовност за действие когато и където ти кажа.

— Кейла, имаш…

Тя прекъсна връзката, захвърли слушалката и хищнически сграбчи устройството. Провери отчета.

— Ангъс, нищожество такова! — прошепна злобно. Беше готова да убива. — Мръсни малки копеленца!

Затършува в раницата си и намери заглушителното устройство. Грабна автомата и яростно закрачи към лагера. Лицето ѝ бе сгърчено от ненавист.

23:29

4726 метра под земята

О’Дойл си позволи кратка почивка и се замисли над ситуацията, в която се намираха. Не беше добре. Като погледна през ръба на пропастта, разбра, че преценката на Конъл е вярна. Дори на опитен катерач щяха да му трябват четирийсет минути, за да се спусне. Неопитните сигурно можеха да се спуснат и много по-бързо, но щяха да се разбият долу със страшна скорост. Доктор Рийвс имаше опит в катеренето и каза, че може да се спусне лесно. Доктор Хаак също имаше опит, но не се бе катерил от двайсет години.

О’Дойл погледна Мак, който вървеше към него бавно като болнав старец.

— Как си, Мак?

— Не чак толкова зле. — Изражението му ясно показваше, че лъже. — Аз… съжалявам за това, което стана на реката.

— Не се тревожи за това. Нали я преминахме. Само това има значение.

— И все пак се чувствам, сякаш съм предал всички. Знам, че точно сега не съм във форма, но мога ли да помогна с нещо?