Скот Сиглър - Земно ядро

— Какъв по-точно?

— Ами по една случайност не съм програмирал съобщение за враждебни пипалати същества, но ситуация номер четиринайсет като че ли е най-добра в случая. Тя е, че сме се натъкнали на въоръжени и опасни крадци на територия. Властите ще дойдат веднага. До половин час горе ще гъмжи от специални отряди и пехотинци на полицията в Юта.

Ранди се зае да настрои портативния уред да изпрати съобщението до повърхността. Само се чудеше какво точно може да направи щатската полиция, за да ги спаси от раса агресивни подземни същества.

Ангъс извади малкия приемник от колана си, бутна сгъваемата стойка в една пукнатина в скалата и включи устройството към джобния си компютър. На екрана се появи празен правоъгълник. Той загледа как правоъгълникът се запълва, което означаваше, че приемникът обработва сеизмичната информация, която се изпращаше от ударниците.

Ранди приключи с настройката на портативния ударник и го нагласи да излъчва ситуация номер четиринайсет. Малкото чукче на устройството заудря земята в бърз сложен ритъм. При всеки глух удар двамата потрепваха. Ранди знаеше, че ударите му се струват силни само защото е застанал над устройството, но мислите за ордите ИО и съществата, които размахваха ножове, не го оставяха на мира. Ударникът млъкна само след няколко секунди. Ранди бързо го разглоби и го прибра.

Една мисъл си проправи път сред обърканите му чувства. Той грабна джобния монитор от Ангъс, извика картата на тунелите и внимателно я разгледа. Местоположението на другите от „Земно ядро“ бе означено с оранжева точка.

— Тунелът, към който тръгнаха светещите същества. Той е част от редица тунели, които могат да ги отведат при Конъл и останалите. Съществата може да са тръгнали след тях. Трябва да направим нещо. — Погледна Ангъс. Надяваше се, че той ще знае най-добре как да помогнат на другите.

— Майната им — изсъска Ангъс. — Трябва да офейкваме веднага. Да се оправят сами!

Ранди знаеше, че Ангъс е себичен и егоцентричен, но това беше прекалено. Хората бяха в опасност, животът им висеше на косъм, за бога.

— Стига, Ангъс — каза Ранди, без да е сигурен дали приятелят му сериозно мисли само за собствената си кожа. — Не можем да ги оставим да умрат.

Лицето на Ангъс потъмня от гняв и Ранди се слиса. За пръв път се уплаши от приятеля си, почувства, че в талантливия мозък на Ангъс се спотайва нещо мрачно и опасно. Ранди зачака, докато Ангъс премисляше ситуацията.

— Добре — каза Ангъс накрая. — Ще им помогнем, ако можем. Но ако не можем, ще се погрижим само за себе си и ще се разкараме оттук, ясно?

Ранди кимна. Двамата мълчаливо прибраха нещата си и се шмугнаха обратно в тунела. Използваха картата, за да открият друг път към Конъл и останалите.

23:19

На повърхността чувствителните сеизмични сензори на ударниците прихванаха слабото непрекъснато туптене. И шестте ударника обработиха съобщението, прочетоха инструкциите в него и направиха справка в базата данни за съответното действие.

Едновременно излъчиха синхронизиран сигнал и започнаха да предават по всички радиочестоти предварително програмираната ситуация номер четиринайсет.

23:23

След три иззвънявания Андре Вожел уморено се обади:

— Ало?

— Андре, да не те събудих?

— Кой е, по дяволите?

— Я стига, не ме ли позна?

Настъпи кратко мълчание. Кейла се усмихна злобно и се опита да си представи изражението му.

— Кейла Майърс. Не мога да повярвам. Използването на поверителни кодове за достъп е углавно престъпление, Майърс.

Яростта на Кейла се разгаряше дори само от тона му, но тя запази спокойствие.

— Знам — каза тя. — Въпрос от национално значение е, затова те моля да ме изслушаш. Само две минути. — Млъкна и зачака решението му.

Андре Вожел се бе издигнал в редиците на АНС от компютърен анализатор и постепенно бе стигнал до влиятелния пост на директор на Агенцията. Отговаряше само пред един човек — пред министъра на отбраната.

— Голяма куражлийка си, щом ми се обаждаш, Майърс — каза Вожел. — Но пък ти винаги си била куражлийка. Това ти е единственият шанс, казвай.

— Открих нещо, което ще те издигне в кариерата.

— И то е?

— Боя се, че не е толкова просто, Андре — каза Кейла, като се мъчеше да запази почтителен тон. — Имам условия.

— Добре, дай ми представа каква е тази чудна информация и ще се споразумеем за цената — отвърна Вожел. — Не мога да повярвам, че не си предложила информацията на свободния пазар.