Скот Сиглър - Земно ядро

— А вътрешностите? Какво има там?

— Идентифицирахме стомах — отвърна Санджи. — Пълен е с някакво влакнесто растително вещество. Мисля, че до стомаха открих еквивалент на черва, анус и уста, макар че това става ясно само защото в едното отверстие има нещо, което прилича на зъби. Мисля, че открих мозъка точно в центъра на тялото. Той е доста голям, но сигурно си се досетил за това от факта, че използват оръжия и са развили земеделие.

— Това бе първото, което си помислих — отвърна О’Дойл.

— Не съм сигурен за останалото — каза Санджи. — Дори не сме сигурни дали имат сърце, или кръвта циркулира чрез налягане в цялото тяло. Общо взето представляват торби, пълни с течност. Боя се, че повечето органи излизат извън всякакви класификации.

— Значи са извънземни, така ли?

Санджи се изправи и избърса слузта от ръцете си.

— Нямам представа. Тези същества са нещо съвсем ново. Това е монументално откритие — форма на разум, различна от човешката. Изглежда малко вероятно обаче извънземните да дойдат на Земята, да се заровят на пет километра под повърхността и да живеят примитивно.

— Трябва да са извънземни — каза Вероника, очевидно раздразнена. — Как иначе ще имат една и съща култура на два континента, а хората няма да ги видят през последните десет хиляди години?

Санджи поклати глава.

— Възможно е тези същества да са еволюирали по някаква друга линия и никога да не сме ги виждали просто защото живеят толкова надълбоко. Не забравяйте, че хората никога досега не са стигали на такава дълбочина. Въпреки това тук очевидно става още нещо, както може да се досетите от сребристите буболечки и светлината в пещерата. А тази светлина не просто свети. Може да се обзаложите, че тя предоставя енергия, за да може реколтата да фотосинтезира по някакъв начин. Тук имаме една доста сложна малка екосистема.

О’Дойл се извърна и погледна към тунела, а после към пропастта и светлината. В това просто нямаше никаква логика. Светлина, ярка като слънцето, осветяваше пещера с чудовищни размери. Ако първоначалната оценка на Ангъс бе вярна, пещерата бе с площ 65 квадратни километра. Долу можеше да се види как реколтата расте на полето, виждаше се централното селище с малки каменни сгради. Сребристи буболечки отразяваха светлината, а от време на време преминаваха други скалоподи. Гледката бе съвсем идилична и спокойна.

— Светлината очевидно е изкуствена — каза О’Дойл. — Ако не са я създали нашите приятели мекотелите, тогава кой или какво?

Вероника се замисли за миг, после сви рамене.

— Не знам. Очевидно не са я създали тези същества. Те се изправят срещу огнестрелното оръжие с ножове и камъни, за бога. Показват белези на други примитивни култури — тоест, ако можем да правим паралел между тях и хората.

— Какви белези?

Вместо нея Санджи отговори:

— Изглежда, се бият помежду си. Мислим, че имат доста белези. На много места кожата, която, както виждаш, е груба и влакнеста, е пресечена напосоки от прави линии.

О’Дойл коленичи и вдигна едно змиевидно пипало. На няколко места, особено върху пръстите, с които държаха ножовете с форма на полумесец, видя прави обезцветени линии.

— Ако са белези, това вероятно означава множество схватки, може би дори междуплеменни войни — каза Вероника. — Което е още един показател за много примитивна култура.

О’Дойл пусна увисналото пипало на земята.

— Тогава, ако тези същества са просто едни странни пещерняци, кой е създал светлината? Този, който е създал и сребристите буболечки ли?

— Така предполагам — отговори Вероника. — Нещо поддържа всичко тук, както сребристите буболечки, така и тази изкуствена светлина. Мисля, че вече изключихме като възможност конкурентна минна компания. Нещо друго може да е създало сребристите буболечки, но никоя технология на света не би могла да създаде скалоподите.

— Наричай ги Рийвус Хаакус — каза Санджи.

— Какво? — попита О’Дойл. Забеляза как Вероника леко поклати глава и погледна смутено настрани.

— Рийвус Хаакус — повтори Санджи. — Позволих си да им дам име. В края на краищата това е нов вид. Няма нищо подобно на Земята, включително, доколкото ми е известно, и вкаменелости. Не мога да се сетя и за един животински вид, който да е свързан с тези същества. Мисля, че е важно да се отбележи, че каквито и да са тези същества, те далеч не са здрави. Идентифицирахме конгенитални дефекти в почти всички същества: лезии, вътрешни образувания, които може да са вид рак, болести по кожата. Крайниците на много от тях са отслабени като на малкия скалопод, с който се опитахме да общуваме.