Лоръл Хамилтън - Престъпни удоволствия

Ървинг ми го прочете за всеки случай. Потвърдих, че текстът е правилен и той се обади:

— Забъркала си се с вампири и плъхолаци, и аз не получавам правата…

— Никой няма да докопа тази история, Ървинг! Твърде кърваво ще стане.

Той помълча за миг.

— Добре. Ще се опитам да ти уредя среща. Ще знам какво става по някое време тази нощ.

— Благодаря, Ървинг!

— Внимавай, Блейк. Мразя да губя най-добрите си източници на сведения за първа страница!

— И аз — признах си.

Веднага щом затворих телефона, той звънна. Вдигнах слушалката автоматично. Ако телефонът звъни, ти го вдигаш — въпрос на дългогодишен навик. Вярно, имам телефонен секретар, но не толкова отдавна, че да си променя привичката.

— Анита, Бърт е.

— Здрасти, Бърт… — въздъхнах тихичко.

— Знам, че работиш по случая с вампирите, но изникна нещо, което може да те заинтересува.

— Бърт, вече съм загазила до уши. Още нещо и може да не доживея да утре…

Човек би могъл да си помисли, че Бърт поне ще попита дали съм добре. Как съм. Но не, не и шефът ми.

— Томас Дженсен се обади днес.

Изправих се стреснато.

— Дженсен ли?

— Точно така.

— Ще ни остави ли да го направим?

— Не нас, а теб. Специално за теб помоли. Опитах се да го накарам да вземе някой друг, но той не пожела. И трябва да бъде тази вечер. Бои се, че ще се откаже.

— По дяволите… — промърморих тихо.

— Да му звънна да откажа или ще ми определиш час за срещата?

Защо всичко трябва да ти се стоварва отведнъж на главата? Риторичният въпрос на живота.

— Нека се видим тази вечер, при падането на пълния мрак.

— Това е, моето момиче! Знаех си, че няма да ме изоставиш.

— Не съм твое момиченце, Бърт. Колко ти плаща той?

— Трийсет хиляди долара. Петте хиляди аванс вече пристигнаха по специален куриер.

— Ти си зъл човек, Бърт.

— Да — съгласи се той. — И добре ми се плаща, благодаря! — и затвори, без да си вземе довиждане. Господин Очарование.

Едуард се взираше в мен.

— Да не би току-що да прие работа за вдигане на мъртвец за тази вечер?

— Полагане на мъртвец в гроба всъщност, но — да.

— Дали вдигането на мъртъвци ти го взема?

— Кое? — не го разбрах.

Той сви рамене:

— Енергия, издържливост, сила…

— Понякога.

— Ами тази работа? Тя ще ти вземе ли енергия?

Усмихнах се.

— Да.

Едуард поклати глава:

— Не можеш да си позволиш да си изтощена, Анита!

— Няма да съм изтощена — отвърнах. Поех си дълбоко дъх и се опитах да измисля как да обясня на партньора си ситуацията. — Томас Дженсен загубил дъщеря си преди двайсет години. Преди седем накара да я вдигнат като зомби.

— Е, и?

— Тя се е самоубила. По онова време никой не знаеше причината. Едва по-късно научихме, че господин Дженсен малтретирал сексуално дъщеря си и именно заради това тя е посегнала на себе си.

— И той я е върнал от мъртвите… — Едуард се намръщи. — Нали не искаш да кажеш, че…

Размахах ръце, сякаш можех да изтрия твърде живия образ пред очите си.

— Не, не, нищо такова. Човекът почувствал угризения и я събуди, за да й каже, че съжалява.

— И?

— Тя не пожелала да му прости.

Наемният убиец поклати глава:

— Не разбирам.

— Вдигна я от гроба, за да й се извини, но тя бе умряла в омраза и страх от него. Зомбито не искаше да му прости, а той не пожела да я върне обратно. И разпадането на разсъдъка и тялото й му послужиха за нещо като наказание…

— Исусе!

— Аха — съгласих се аз. Отидох до гардероба и извадих спортния си сак. Едуард носи оръжия в неговия — аз си слагах съживителските принадлежности в моя. Понякога нося и комплекта за убиване на вампири. На дъното на сака се валяше кибритчето, което ми даде Закари. Пъхнах го в джоба на панталона си. Не мисля, че Едуард ме видя. Не обръща внимание, ако уликата не седне и не залае. Продължих с обясненията:

— Дженсен най-сетне се е съгласил да я положи в гроба, ако го направя аз. Той е нещо като легенда сред съживителте. Най-близкото нещо до градска легенда, което си имаме.

— И защо тази вечер? Ако е чакал седем години, защо не изчака още няколко нощи?

Продължавах да подреждам вещите си в сака.

— Настоявал. Страхува се, че няма да събере смелост, ако чака още. Освен това може и да не съм сред живите след няколко нощи. А нищо чудно той да не допусне друг да го извърши…

— Това не е твой проблем. Не ти си събудила това зомби.

— Не, но преди всичко съм съживител. Убиването на вампири е… странична дейност. Аз съм съживител. Това не е просто професия.