Дийн Кунц: Полунощ

Не можеше да определи причините за внезапната неприязън, която изпита към това място. Може би чувството му се породи от странната игра на светлини и сенки. В есенната вечерна дрезгавина каменната католическа църква приличаше на извънземна конструкция, въздигната не за земни грижи. Витрините на магазините отразяваха последните слънчеви лъчи, като че да скрият онова, което се вършеше зад тях. Сенките, хвърляни от сградите, елите и кипарисите, бяха застинали.

Сам закова на светофара на излизане от търговския район. След като видя, че зад него няма коли, не потегли, а се загледа в хората по тротоарите. Те не бяха много, но тези, които видя, му се сториха странни. Общото впечатление от обстановката оформяше у него усещане за нещо особено. Хората се движеха енергично, целенасочено, с вдигнати глави, с особена припряност, която не беше привична за ленивото морско градче.

Въздъхна и продължи, като си мислеше, че въображението му го подвежда. Муунлайт Къв и жителите въобще нямаше да му изглеждат необикновени, ако само минаваха през градчето. Но беше пристигнал със сведения, че тук има нещо нередно, беше естествено да вижда зловещи знаци в един съвсем обикновен пейзаж.

Опитваше се да си го внуши, но знаеше, че не е така. Лекарската експертиза за многото смъртни случаи го изпълваше с подозрения. Предчувстваше, че ако се добере до истината, тя ще бъде ужасяваща.

С годините се беше научил да се доверява на инстинкта си, благодарение на който много пъти беше оцелявал.

Паркира наетия форд пред магазин за подаръци.

На запад, в далечния край на оловно-сивия океан, анемичното слънце потъваше зад хоризонта, а последните му отблясъци обагриха небето.

В килерчето до кухнята, седнала на пода, опряла гръб на полица с консервирани храни, Криси Фостър погледна часовника си. На слабата светлина на единствената крушка тя забеляза, че малкото помещение, в което бе затворено, е без прозорец. Преди повече от четири месеца, на единадесетия й рожден ден, й бяха подарили ръчен часовник. Тя му се зарадва, защото не беше детски часовник с фигури от комикси върху циферблата. Беше изящен дамски часовник с позлатен циферблат, с римски числа, истински таймекс като този на майка й. Поглеждайки го, Криси се натъжи. Часовникът беше символ на семейната задружност и щастие, което беше отлетяло завинаги.

Освен че се чувстваше тъжна и някак неспокойна от часовете в плен, тя беше и изплашена. Разбира се, не беше така изплашена както сутринта, когато баща й я довлече в килерчето. Риташе и крещеше, ужасена от онова, което беше видяла. От онова, в което се бяха превърнали родителите й. Уплахата й постепенно се превърна в панически страх. Тресеше я, повдигаше й се, болеше я глава, сякаш се разболяваше от грип.

Питаше се какво ли щяха да й направят, когато най-после я пуснат да излезе. Разбира се, не се чуди дълго, тъй като определено знаеше отговора. Щяха да я превърнат в техен образ и подобие. Озадачаваше я само как щяха да извършат промяната и точно в какво щеше да се превърне. Знаеше че родителите й вече не бяха обикновени хора, че бяха нещо друго, но не можеше да опише в какво се бяха превърнали.

Страхът й се подсилваше от факта, че наистина не можеше да си обясни какво цареше в собствения й дом. Тя винаги беше имала доверие в думите и вярваше в тяхната сила. Обичаше да чете всичко: поезия, къси разкази, романи, ежедневните вестници, списанията или опаковките на кутиите с овесени ядки, ако нямаше друго.

Беше в шести клас, но учителката й, г-жа Токава, й казваше, че чете като десетокласник. Когато не четеше, пишеше свои разкази.

Но сега не намираше думи. Животът й се очертаваше по-различен от представите й за него. Едновременно се страхуваше както от загубата на привлекателното си бъдеще на писателка, така и от промените, които родителите й бяха претърпели. Само осем месеца преди дванадесетия си рожден ден Криси изведнъж почувства несигурността на живота и мрачните му повратности, за които беше зле подготвена. Не че тя се беше предала. Решена беше да се бори. Нямаше да им позволи да я променят без съпротива. Веднага щом я заключиха в килера, щом пресъхнаха сълзите й, тя прегледа съдържанието на полиците, като търсеше оръжие. В килера имаше главно бутилирана и консервирана храна, но също дрехи за пране, аптечка и инструменти. Беше открила перфектно средство — флаконче спрей с машинно масло. Ако можеше да ги изненада и да ги пръсне в очите, би могла да се измъкне.