Мирча Елиаде - Младост без младост (Фантастична проза)

1922. Води постоянните рубрики в същия вестник — „Ентомологически беседи“ и „Из бележника на следотърсача“, в които описва своите походи из страната.

1922–1923. Създава първото си по-голямо литературно съчинение, което ще види бял свят след 64 години — „Роман за късогледия юноша“. До този момент вече е написал около 50 научнопопулярни статии и литературни очерци.

1925. Постъпва в Букурещкия университет, във факултета по филология и философия.

1926. Става главен редактор на университетското списание, сътрудничи на седмичника „Кувънтул“ („Думата“).

1928. Специализация в Рим. Работи над дипломната си работа — „Италианската философия от Марсилио Фичино до Джордано Бруно“.

Получава степента лисансие по философия.

Ноември. Тръгва с параход за Индия. По пътя спира в Египет и Цейлон.

В Калкута посещава лекциите на Судендранат Дасгупта, изучава санскритски език.

Литературен дебют в родината с романа „Изабел и водите на Дявола“

Четири месеца живее в Ришикеш, в хималайски манастир. Негов гуру е знаменитият Свами Шаванада. Практически занятия с йога.

1931. Писмо от баща му с известие, че трябва да се върне веднага, за да отбие военната си служба.

Декември. Завръщане в Букурещ.

1932. Януари-ноември. Военна служба, отначало в противовъздушен полк, а после като преводач в щаба. Излиза с цикъл лекции по радио Букурещ, сътрудничи на „Кувънтул“ и „Время“, участва в дейността на просветителското дружество „Критерион“, пише дисертация по история на йога. Първи сборник с есета „Монолози“.

1933. Романът „Майтреи“ получава първа награда на конкурса за неиздадени ръкописи. След публикуването — шумен успех.

Завърша дисертацията си по философия.

Приет е за асистент в катедрата по логика и метафизика на Букурещкия университет.

1934. Жени се за Нина Мареш.

Романите „Завръщане от Рая“ и „Гаснеща светлина“, сборниците с есета „Океанография“ и „Индия“.

1935. Романите „Строежът“ и „Хулиганите“, първа част от монографията по източни науки „Азиатска алхимия“.

1936. В Париж като отделно издание излиза неговата докторска дисертация „Йога. Есе за изворите на индийската мистика“.

Романът „Госпожица Кристина“ предизвиква скандал в печата.

1937. Министерството на народната просвета иска уволнението на Елиаде от университета за „съчинение с порнографски характер“.

Втората част от монографията по източните науки се казва „Вавилонска космология и алхимия“. Във френския период на неговия живот двете части на тази монография, допълнени и редактирани, ще излязат под заглавието „Ковачи и алхимици“. Излиза романът „Змията“.

1938. Юли-ноември. Попада във вълната на правителствените репресии срещу легионерите, макар да не е член на „Желязната гвардия“ и за четири месеца е в лагер за политически затворници.

Романът „Сватба в небесата“.

1939. В Париж излиза първият брой на замисленото от него списание по история на религиите „Замолксис“.

Сборникът с есета „Фрагментариум“ е отпечатан в Букурещ.

1940. Април. Заема поста аташе по културата на посолството на Кралство Румъния в Лондон.

Новелите „Загадката на доктор Хонигбергер“ и „Нощи в Серампур“ — Букурещ.

1941. Февруари. Аташе по културата в Лисабон. Срещи с Ортега-и-Гасет и Д. Орсон.

На сцената на Националния театър в Букурещ се играе неговата драма „Ифигения“.

Есето „Митът за съединението“ (Букурещ) ще бъде основата за бъдещата френска книга „Мефистофел и Андрогинът“.

1943. „Коментари върху легендата за майстор Манол“ и есето „Остров Евтаназиус“ — Букурещ.

1944. Умира съпругата му Нина Мареш.

Съветската армия окупира Букурещ. Установява се комунистически режим.

1945. Преселва се в Париж.

По покана на Жорж Дюмезил чете курс лекции в Училището за висши науки.

Избран е за член на Азиатското научно общество в Париж.

1948. „Техниките на Йога“ — издателство „Галимар“

Поканен е за лектор в Сорбоната.

Основава списанието на румънските емигранти в Париж „Лучафарул“ („Хиперион“).

1949. Издателство „Пайо“ публикува „Трактат по историята на религиите“. Английски превод през 1958.

„Митът за вечното завръщане“ — „Галимар“.

През целия си живот Мирча Елиаде ползва услугите на стилисти за своите съчинения на френски и английски език, а прозата си пише на родния език.

1950. Жени се за Кристина Котеску.

На конференция в Аскона се среща за първи път с Карл Густав Юнг.

1951. „Шаманизмът и древните техники на екстаза“ — изд. „Пайо“.