Мирча Елиаде - Младост без младост (Фантастична проза)

Днес все повече се говори за края на философията, за края на математиката и на другите науки. Аз очаквам настъпването на една нова епоха на съзидание и култура — уникална за новата човешка история от последните три столетия насам, особено в западния свят, където кризата е по-дълбока, отколкото в останалите части на планетата. Някои биха нарекли това оптимизъм, но според мен е по-скоро реализъм. Не допускам, че стерилността, отегчението, декадансът, вярата в края на света — всичко това, което бе на мода и тридесет-четиридесет години в Европа, има някакво бъдеще. Жаждата по нови духовни светове, откриването на непознатите източни религии няма да остане без последствия. Затова твърдя, че аз, Мирча Елиаде, съм оптимист…

Мирча Елиаде

Писмото на стария отшелник, с което започва глава Трета на „Цезарите“ на Михай Еминеску, ни предлага (може би най-доброто в цялата румънска литература) изображение на Рая. „Моят свят е долина, заобиколена от непристъпни скали — истински крепостни стени в морето — и нито една жива душа не може да проникне в мястото, където живея. Единствен указател е подвижната скала, закрила входа на пещерата — коридор към вътрешността на острова. И ако не беше тази пещера, човек би помислил, че островът е просто грамада от голи и мъртви скали и камъни. А всъщност… Наистина огромни, подобни на черни стражи, гранитни скали са заградили дълбоката, обсипана с цветя, лози и дъхави високи треви, долина, разположена под нивото на морската повърхност. А над този красив, пъстроцветен килим се е издигнал рояк от летящи твари. Жужукащи пчели, блестящи твърдокрили бръмбари, сини копринени пеперуди… По средата на долината е езерото, чиято огледална повърхност е отразила сенките на тръстиките, тревите, ракитите. А в центъра на самото езеро има друг, мъничък остров. На него — портокалова горичка, а в нея — пещера. Тази пещера превърнах в свой дом и пчелин. Засадих много цветя и започнах да отглеждам пчели…“

Изследователите на творчеството на Михай Еминеску (и на първо място сред тях Джордже Калинеску) неведнъж са подчертавали едемическия смисъл на открития от монаха Евтаназиус остров. В описанието на монаха, освен пищната природа, откриваме и ред други „райски“ елементи: четирите извора — отглас от четирите реки на Едем („Битие“, 2:10) или „цветарника“ на малкия остров — реплика на „градината“ в центъра на Едем. Всъщност целият пантеизъм на Евтаназиус е близък до юдейско-християнската представа за Рая. Самата дума „Едем“ като съществително име означава: удоволствие, наслада…

Остров Евтаназиус е твърде важен при тълкуването на поета Еминеску. Това е съществен момент от историята на любовта на Йероним и Цезара. Може да се каже, че островът е център на цялото повествование не само защото на него се осъществява последната среща на двамата влюбени, а защото магията на това благословено място обуславя развръзката на драмата на героите. Йероним се влюбва в Цезара, след като я вижда разсъблечена на брега на езерото. Но в нейната голота няма безсрамие. В прозата на Еминеску тя възвръща своето първо, метафизично значение — „освобождаване на формата“, завръщане към първичното, древното. Йероним обиква тъкмо тази Цезара. Тяхната среща в града при цялата „разпуснатост“ на Цезара, не може да смути неговата сдържаност и невъзмутимост. Но островът е част от друга география — не реална, а митична. Той възвръща на Йероним блаженството на Едема.

Да, райският остров като компонент на митичната география може да бъде както остров на смъртта, така и остров на блаженството, където според древните са живеели: Пелей, Кадъм, Ахил. На „острова на блажените“, на Левкос, героите твърде често били придружавани от жени — превърнати по волята на боговете в същества, неподвластни на смъртта чрез разлагане. Така жената на Ахил ставала Медея, или Ифигения, или пък Елена… И, разбира се, в центъра на това изображение на смъртта — „остров на блажените“ (което срещаме във вярванията на египтяните, елините, келтите, в Далечния Изток), са душите на прославените герои, аристократите, посветените… Във всеки случай това място не е за всеки смъртен. Тези острови са за избраниците, докато душите на останалите хора се превръщат в лишени от памет сенки, нищожни, сиви форми. Двойствеността на острова на Евтаназиус не бива да ни учудва. Това е райски свят, отличаващ се от всичко, което го заобикаля, в който блаженството на „прекрасната смърт“, тук драмите и болките, постоянно съпътстващи нашия ден, са напълно непознати.