Мирча Елиаде - Младост без младост (Фантастична проза)

Отвращението към „разлагането“ след смъртта, така категорично изразено от Евтаназиус, е близко до отвращението, което са изпитвали древните елини — тези герои и аристократи по дух — към нищожните и сиви форми на материята. Голотата, открита от Цезара и Йероним на острова, има определено двойствен смисъл — пълнотата и хармонията на живота, и в същото време — символичната смърт (защото нерядко мъртвите се погребват голи и труповете им се превръщат в пръст). Двамата млади тук живеят като Адам и Ева. Отказали са се от обикновените човешки „форми“, разсъблекли са се докрай, излезли са отвъд пределите на условностите, проникнали са в свещената или истинската форма за разлика от обкръжаващото ни неосветено пространство.

Остров Евтаназиус не е случаен мотив в творчеството на поета романтик Еминеску. Критикът Джордже Калинеску писа за присъствието на островите в редица произведения на поета.

Но остров Евтаназиус, напълно съответстващ на символиката на океана и космогонията на Михай Еминеску, има и определено метафизично значение. Ако водите, особено тези на океана, символизират в редица религии хаоса до Сътворението на света, то островът символизира Появата, Творчеството. Като лотоса от азиатската иконография, островът означава нещо устойчиво, основа, върху която се е образувал светът. Тази устойчива основа сред водите (т.е. сред възможните съществувания) невинаги има космогоничен смисъл. Островът може да символизира и трансценденталния свят, да бъде част от особена реалност, да се отличава от всичко, което е подвластно на законите на живота и смъртта. Подобен трансцендентален остров е и индийският Светадвипа, към който се отправят йогите и архатите. Разбира се, до нещо може да се достигне само чрез летене, т.е. с помощта на магия. „Да долетиш“, „да имаш криле“, означава да имаш достъп до трансценденталната реалност, да се отскубнеш от земния свят.

Остров Светадвипа (т.е. Белия остров, сравни Левкос, Островът на змиите и т.н.) могат да достигнат само онези, които вече са излезли от рамките на човешката природа, докато остров Евтаназиус е недостъпен за човек извън Адамовото, райско състояние. Според рицарските романи от цикъла за Свети Граал Йосиф Ариматейски се отправя на запад, към остров Авалон (Белия остров), за да преведе там книгата за Свети Граал. Това означава, че Авалон е трансцендентален остров, съхранил божественото откровение, което „непосветената зона“ не би могла да задържи. Тук би трябвало да напомним, че между трансценденталните острови и индийските едеми съществува пряка връзка. Аукхавати (раят на Буда) е равностоен на т.н. Брахмалокас (световете на Брахма или Брама). Последните на свой ред могат лесно да се отъждествят с митичните острови на различни религии. Всички те са символични форми на абсолютната реалност и на Рая. Осветяването и задълбочаването, тълкуването на основния символ в произведението ни дава възможност да достигнем до състояние на пълно естетическо съзерцание. Впрочем естетическото съзерцание никога не е изключвало процеса на изследване на присъщата за всяко истинско произведение на изкуството метафизика.

Като имаме предвид пристрастията на поета Еминеску към немската класическа философия и определено романтичната му нагласа, би трябвало да обърнем особено внимание на символиката и метафизиката в неговата забележителна поезия. За нас сега не е толкова важно да изясним „умеел ли е той“ или „само е желал“ да твори, ползвайки определени символи. Във всеки случай тези символи са твърде важни и метафизически ценни и интересът на съвременната херменевтика към тях никога няма да се счита за преувеличен. Що се отнася до техния произход, тук няма да помогнат нито „анализите“, нито ониричните фантасмагории, нито амниотичната „влага“, макар сънят, както е известно, да има много общо с мита. Може само да се каже, че и митът, и сънят са ирационални и са завоювали своето безспорно място в нашия духовен мир главно чрез силата на откровението.

Митът е винаги резултат от стройната система на символите — ТОЙ Е ДРАМАТИЗАЦИЯ НА СИМВОЛИТЕ.

1907. Ражда се на 9 март в Букурещ, в семейството на военен, второ от три деца. Бащата е капитан Георге Елиаде, а майката — Йоана Стоенеску.

1912–1925. Учи в основно училище, след което завършва прочутия лицей „Спиру Харет“ в Букурещ.

1921. Дебютира във „Вестник за народно знание“ със статията „Врагът на копринената буба“. Получава първа награда за разказа си „Как намерих философския камък“ на конкурс в лицея.