Стивън Кинг: Възкресяване

— Да беше докарал електрически стол и да беше изпържил няколко бели мишки — изсумтя веднъж Били Пакет след Благословението. — Това щеше да е интересно.

Въпреки честите (и все по-досадни) лекции за „светото“ електричество повечето от нас с нетърпение очакваха вечерното училище. В случаите, когато не се отплесваше по хобито си, преподобният Джейкъбс изнасяше духовити и дори забавни лекции с поуки, извлечени от Светото писание. Говореше за ежедневните проблеми, с които се сблъсквахме в реалния живот — от грубиянското поведение до изкушението да препишеш отговорите от някого, когато не си подготвен за теста. Участвахме в игрите с удоволствие, слушахме повечето от беседите му с удоволствие и пеехме с удоволствие, защото госпожа Джейкъбс беше добра пианистка.

Тя изпълняваше не само химни. В една незабравима вечер ни изсвири три песни на „Бийтълс“ и ние припявахме „От мен за теб“, „Тя те обича“ и „Искам да ти държа ръката“ 7 7 Три сингъла на „Бийтълс“, излезли един след друг през 1963. — Б.пр. .

Майка ми твърдеше, че Патси Джейкъбс е седемдесет пъти по-добра пианистка от господин Латур, и когато младата жена на пастора поиска разрешение да изразходва част от събраните приходи за акордьор от Портланд, църковното настоятелство единодушно се съгласи.

— Но без „Бийтълс“, ако обичате — предупреди я господин Келтън. Беше служил най-дълго като настоятел на Методистката църква в Харлоу. — Децата могат да слушат такива песни по радиото. Предпочитаме да се придържате към по… ъ-ъ… по- християнски мелодии.

Госпожа Джейкъбс смирено сведе очи и прошепна, че е съгласна.

Имаше и още нещо: Чарлс и Патси Джейкъбс притежаваха сексапил. Вече споменах, че Клеър и приятелките ѝ се влюбиха до уши в него, а не след дълго момчетата хлътнаха по нея, защото беше красива — русокоса, с мека гладка кожа и с плътни устни. Бадемовидните ѝ очи бяха зелени и Кони твърдеше, че е магьосница, защото всеки път, когато го погледнела, краката му се подкосявали. С тази си външност Патси Джейкъбс неминуемо щеше да стане жертва на одумки, ако не използваше само едва забележимо червило, което изглеждаше съвсем благопристойно, но тя беше само на двайсет и три и повече не ѝ беше необходимо. Младостта беше нейният грим.

Роклите, които обличаше в неделя, бяха дълги до коляното или до прасеца, макар че по онова време женските поли започваха драстично да се скъсяват. За вечерното училище носеше скромни блузи и панталони (според мама — от веригата за облекла „Шип енд Шор“). Въпреки това майките и бабите от паството я наблюдаваха изкъсо, защото като гледаха тялото ѝ под благопристойните дрехи, приятелите на братята ми забелваха очи и се преструваха, че са се опарили от котлон, който някой е забравил да изключи. В четвъртъците за софтбол тя играеше с момичетата и веднъж чух брат ми Анди (сигурно е бил на около четиринайсет) да казва, че да я гледаш как тича между базите само по себе си е религиозно преживяване.

За да свири и да участва в спортните състезания в четвъртък вечер, тя трябваше да води със себе си и малкия си син Мори. Беше кротко, послушно дете. Всички го обичаха. Доколкото си спомням, харесваше го даже Били Пакет — този млад бъдещ атеист. Малкият почти никога не плачеше. Дори да паднеше и да си ожулеше коленете, само се разхленчваше, но ако някое от по-големите момичета го гушнеше, млъкваше веднага. Като излизахме на двора, вървеше по петите на момчетата, а пък ако не можеше да следва темпото им, се лепваше като марка за каките, които се грижеха за него по време на уроците или го полюшваха в такт с музиката през песнопенията. Та оттам и прозвището му — Мори Марката.

Клеър беше най-привързана към него. Имам ясен спомен — сигурно съставен от много насложени спомени, насложени един върху друг — как двамата седят в Къта с играчките: Мори се е разположил на детското си столче, Клеър стои на колене до него и му помага да оцвети рисунка или да направи змия от плочките на доминото.

— Като се омъжа, искам да си имам четири момчета като него — каза веднъж на мама. Мисля, че беше на около седемнайсет и скоро щеше да завърши вечерното училище.

— Ами, добре. Само дано твоите са по-красиви от Мори, Клеъри-Чери.

Беше малко злобно, но и вярно. Въпреки че Чарлс Джейкъбс беше хубав мъж, а Патси Джейкъбс — красавица, Мори Марката беше, меко казано, грозноват. Лицето му беше кръгло като чиния и ми напомняше за Чарли Браун 8 8 Главният герой в поредицата карикатури „Фъстъчета“ на Чарлс М. Шулц. — Б.пр. Косата му имаше някакъв неопределен цвят. Въпреки че очите на баща му бяха сини, а на майка му — омайващо зелени, неговите бяха банално кафяви. И все пак момичетата го обичаха така, сякаш беше първото от децата, които щяха да родят през идното десетилетие, а момчетата се отнасяха с него като с по-малък брат. Мори Марката беше нашият талисман.